// вие четете...

Власт и демокрация

След революцията #ДАНСwithme: десни, бесни и демокрация

Пет десни партии поставиха ултиматум на Орешарски“. Много мои познати от „Зелените“ бяха неприятно изненадани от поставянето им „от медиите“ в дясното пространство. За мен това беше логично продължение на работата на „Икономедия“ и либералната мрежа по отразяване и оформяне на протестите. Процесите на фрейминг (рамкиране, обяснение, интерпретиране) са ключови в един протест или социално движение. Те създават смисъл за това какъв е проблемът, кои сме ние и какво трябва да се направи[1]. Обясненията се създават в общуването, взаимодействието и разказването на истории в движението и между движението и неговите врагове и съюзници. Като смислосъздаващ процес, обясняването не използва формална логика, а по-базови човешки инструменти като метафори[2], заместване на абстрактното с предметно и свързването на новото/непознатото с познатото[3].

В един протест си съперничат много обяснения. Но някои надделяват. Един от доминиращите създатели на смисъл около протестите е „Икономедия“. В този текст ще покажа как чрез отразяването на протестите „Икономедия“ (и силите зад нея) се опитват да разширят дясното пространство в българската политика и да му предадат конкретна (либерална) насока.

И така, към момента от протеста имаме искането за безусловна оставка на Орешарски, нови избори и реформи на правилата (Харта2013) в няколко ключови сфери, така че олигархията да е невъзможна, а демокрацията да бъде “истинска”, a не фасадна. Имаме и намеренията за създаване на десен/демократичен/граждански (в зависимост от говорителя) блок за рестартиране на системата. В съзвучие с това, в разказа на „Икономедия“ основният конфликт е между „хората и мафията“, за демокрация срещу олигархията. Мои приятели казват: „Сега е време да се обединим реформаторите, няма леви-десни, има хора-мафия; да се обединим демократите, а после ще дойде време да обсъждаме десни, леви или други политики“. Разбирам такъв двуполюсен конфликт. Но освен край (на олигархическата власт), тези протести са и начало, в тях се създава смисъл, който ще определя политиката в България занапред. Не приемам безкритично посоката, задавана благодарение на разказването за протеста на „Икономедия“ и съюзниците й. Винаги, когато ви кажат, че нещата не са леви-десни, идеологически, бъдете нащрек за доминиращата идеология. Тя се представя като естеството на нещата, като „нормалността“, както стана модерно да се казва напоследък. В момента тази идеология е либералната демокрация и свободният пазар. Как се появява нео/либерализмът в тирето хора-мафия?

Смислова линия на демокрацията

От едната страна е мафията, от другата са хората. Олигархия-демокрация. Смисловата нишка, прокарвана от „Икономедия“, е: Олигархия/мафия = БСП/ДПС/ГЕРБ/АТАКА = ляво/не-дясно <> дясно = демократично.

Равенството между „олигархия/мафия“ и парламентарните партии се обосновава на доминиращото в „Икономедия“ обяснение на „феномена Пеевски“ – олигархията дърпа конците на Орешарски, толкова е силна, че е свръхнагла и се е оляла с номинацията му. Бърз преглед с Гугъл на отразяването на протестите показва, че скандиранията „Мафия“, „Оставка“ и „Червени боклуци“ са най-честите на протеста (даже е комично да видиш колко пъти различни медии пишат комбинацията „скандират ‚Мафия‘ и ‚Червени боклуци‘“). Същевременно, както вече писах, „Икономедия“ върши грижлива работа по очертаването на идентичността на протестиращите. Медията не включи в подборката си „от блоговете“ мнения на леви протестиращи, които пишеха против етикета „Червени боклуци“, а същевременно включи други послания от други групи, първоначално изключени от образа на протеста („една туркиня“, „грозните“, „писмо до дядо на село“). Подобен смисъл носеше и представянето на протестиращите като заможни, плащащи и креативни хора, за разлика от онези, които не могат да си плащат сметките. Така или иначе, „Икономедия“ се опита да остави лявото извън протеста и да асоциира олигархията с не-десните.

По една особена българска логика на прехода, логика „или-или“ (пореден пример – плаката на Иво Инджев „Свобода или СССР“, който вчера беше голям транспарант в челото на шествието), дясното като антипод на не-дясното става потенциалният борец срещу олигархията. Оттук следва и че дясното е демократично, защото, по първоначалната формула, двата полюса са олигархия и демокрация. Във формулата слагам ляво/не-дясно за пълнота, но в момента вече е възможен смислов скок „днес смисълът на дясното се изразява в опозиция на БСП“ (Радан Кънев).

Тази формула има много проблематични елементи. Както вече казах, това не е формална логика, а нишка на смисъла, базирана на културен и исторически контекст. Формулата е лесно приемлива, защото под нея има една друга, по-стара формула, а именно „Тоталитаризъм = БКП = комунизъм <> антикомунизъм = демокрация“. Понеже демокрацията е противоположна на тоталитаризма, значи демокрацията е антикомунизъм. Това пагубно разбиране превърна демокрацията у нас в безразличаваща ликвидация на наследството на комунизма и до легитимиране на идеи и лидери обърнати към миналото, а не настоящето и бъдещето. Но тази линия сработи лоялно и днес, с незначителната корекция: „олигархия“вместо“тоталитаризъм“. Ключова роля тук изиграха „старите седесари“, излезли на протестите и в медиите, които направиха възстановка на 1990 г. Остава скрит критичният въпрос къде е границата между олигархия и едър капитал по принцип; защо Иво Прокопиев или Огнян Донев от КРИБ, които също превръщат икономическа власт в политическа, са „правилни“ капиталисти, а не олигарси[4]. За свързването на „олигархията“ с БСП помага внушението, че тя е продукт на Държавна Сигурност, тоест, това са пак „червени боклуци“.

Накратко, в представянето на протестите „Старата гвардия“ на дясното изигра важна роля, „предаде факела“ към ново дясно обяснение. Освен, че „старите“ скандираха „Червени боклуци“, те осигуриха три важни инструмента за изграждане на смисловата линия, водеща до „дясно=демократично“. Първо, мисленето в „или-или“ категории. Второ, дефинирането на понятие чрез „анти-“ на друго, по-познато понятие. И трето, въвеждането на познатия и постоянен обяснител на несполуките на прехода – тайните и всепроникващи мрежи на ДС.

Любопитна операция е отхвърлянето на ГЕРБ като автентично дясно – както от новите в ДСБ, така и при „хората от улицата“ при Цв. Ризова. Защо ГЕРБ да не е дясно? Старите седесари казват, че имал връзки с БКП и Тодор Живков; новите десни го обвиняват в недемократичност. И двете нямат съществено значение по оста ляво-дясно. По логиката на миналото, някои от най-изявените десни коментатори трябва да са комунисти (Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Деян Кюранов; а какво да кажем за председателя на КРИБ?). По другата логика, тази на леви/десни действия, демократичността няма отношение. Да припомним, че основният критерий за ляво-дясно е икономически – отношението към пазара и икономическото (не)равенство. Тук ГЕРБ е пълен десен отличник, както „Капитал“ смяташе в едни по-идеални времена, с една от най-консервативните политики в Европа, с Дянков и другите неолиберали, които Прокопиев и Ко. вложиха в екипа на ГЕРБ. Налагането на неолибералните рецепти никога не е изисквало задължително демокрация – точно обратното стана в Латинска Америка. Не всички народи са така фиксирани върху миналото си като нас, та да приемат доброволно „приватизация, дерегулация и орязване на социалните разходи“. Обявяването на ГЕРБ за неистинска дясна партия отново помага на асоциацията „дясно=демократично“.

Представянето на протестите от „Икономедия“ не само работи за разширяване на дясното, но и за специфично дефиниране на това дясно като либерално (в смисъла на „либерална демокрация“) и неолиберално (в смисъла на даване на предимство на пазара при регулиране на максимум обществени отношения). Както е типично за скритостта на доминиращата идеология, предлагат ни демокрация от определен тип като „нормалната“ или тази по подразбиране. Как е дефинирана тази демокрация? Ако отворим декларацията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България[5] (КРИБ) за оставка на правителството, ще видим следното: „Фирмите – членове на КРИБ изповядват основни демократични ценности като правова държава, върховенство на закона, икономическа свобода и толерантност.“ Както виждаме, основното на демокрацията е спазването на законите, свободният пазар и толерантността. Трудно е да се каже какво общо има свободният пазар с демокрацията. От друга страна, липсват ценности като гражданското общество, справедливостта, човешкото развитие.

За запознатите с политическите теории обяснението е лесно – КРИБ разбира демокрацията като либерална (легална) демокрация[6], в която основната роля на държавата е налагането на законите, а пазарът (недемократичен инструмент) решава социалните и икономически въпроси на обществото. Този вариант на ограничена демокрация се базира на страха от диктатура на мнозинството (не-толерантност) или неограничена власт на държавата. В този вариант на демокрация няма много място за пряка демокрация. Вместо това, групи за натиск и просветени експерти правят политиките. „Проиграването“ на този модел в медиите виждаме в експертите, предлагащи Харта2013, вместо „хората от улицата“, които сякаш не формулират конструктивни искания. Самата идея, че 10-20000 души имат легитимност да променят вота на два милиона, е израз на либералната демокрация.

Смислова линия на потреблението и покупателната способност

Поставянето на демокрацията вдясно и влиберално има и друга логика, която е по-малко абстрактна и повече основана в прекия опит на протестиращите, в начина им на живот. Това е логиката на потреблението и покупателната способност. В случая се фокусирам върху тази група от протестиращите – професионалисти, „креативна класа“ в София – която е главен герой в „Икономедия“ – „красивите, интелигентните, плащащите сметки“. Начинът, по който идентичността на протеста и протестиращите беше оформена от „Икономедия“, го прави част от новото дясно. Защо тези хора ще бъдат новите десни?

Когато зареждам видео от протестите в offnews.bg ми излиза реклама на Nivea – козметика за мъже, завършваща с посланието “Всичко започва с теб“. Намирам за иронично колко пасва това с посланието на протеста; една от фейсбук хрумките на протеста беше линк със заглавие „Промяната в България зависи от този човек!“, който водеше към снимката на кликващия.

Стойността като покупателна способност. Когато се романтизира посочената от мен група, се използват качества, свързани с покупателната й способност. „Красивите“, донякъде в смисъл на потребяващите продукти за външния вид; „плащащите сметките си“. Участниците в „Лице в лице“ говореха за доходите си. Интересното е, че доходът се използва като измерител на приноса за обществото. А всъщност, връзката между двете е слаба в едно несправедливо или глупаво общество. Така например, три от професиите на участниците в предаването бяха слабо допринасящи за доброто общество – ПР и клинични изпитания на лекарства[7] – несравними със сметкопроблемни професии като учител, социален работник или зеленчукопроизводител.

Свързването на стойността с покупателната способност легитимира исканията на протестиращите (които иначе са малцинство). В по-дълбок план, това разбиране е свързано с даването на предимство на свободния пазар, където точно покупателната способност определя властта при взимането на решения (за разлика от сферата на държавата, където в демокрация един човек е един глас).

Независимост. Групата се (само)описва и като „можещите“, „плащащите заплати“, успешните. Виждаме и (себе)описания на self-made men. Либералната демокрация и особено икономическото й измерение са привлекателни за успелите, защото кореспондират на естествен човешки стремеж към себеуважение: „Аз успях сам. Значи, зависи от индивида, а не от структурите. Значи, държавата не трябва да дундурка никого“. Независимостта отново е базирана на потреблението – тя значи, че можеш да си позволиш избор на пазара. На плоскостта на политиката, внушението е, че тази група е независима от „олигархията“ (заради покупателната си способност) и поради това гласът й е по-легитимен от този на зависимото мнозинство.

Управлението като услуга. Покупателната способност дава възможност на тази група хора да си купува много от елементите на добрия живот, недостъпни за мнозинството – добро образование (частни училища), сигурност и чистота (затворени комплекси), общности по интереси (интернет), себедефиниране (индустрия на външния вид) и т.н. Това отношение се прехвърля към държавата. „Плащащите данъци“ изискват от държавата да е доставчик на добро управление. Плащам – очаквам – изисквам рекламация. Демокрацията обаче не се свежда до взаимен фонд; тя не е пазар. Гражданите са участници, а не консуматори на управлението. Смисълът е във включването на всички гледни точки на живеещите заедно, а не в разпределянето на дялове според вноската. Данъците са ресурс, който отделяме, за да изпълним общите решения, а не такса за ползване на благо. Консуматорското отношение е необходимо условие за ограничената демокрация – оставете държавата на експертите.

Фрустрация. Това е раздразнението, което изпитваме когато желан обект, който вече преживяваме като удовлетворяващ, ни е отказан. Наистина потребителска емоция, пред щанда с шоколади или при отварянето на развален продукт. Протестът беше разказан като „революция на разума“ от „Икономедия“, където блогванията са под рубрика „Анализи“, но още преди него видяхме изблици на „бесните десни“. Удивително е как точно думата „бесен“ се появи от различни места[8] [9] [10] по отношение на новото правителство. Не виждам нищо лошо в емоцията (кипенето на възмутения разум); явно „разумът“ е бил разпознат като едно по-добро легитимиращо качество на протеста в „Икономедия“. Така или иначе, фокусът върху възмущението и емоцията (себесъзерцание) вместо обсъждането и целеполагането (действие) е съзвучно с потребителското отношение към политиката и в тактически план помага на протеста да не се разедини (идентичност вместо идеи).

Къде е проблемът?

Дори и да сте либерален демократ, вероятно ще се съгласите, че непрозрачността и неявността на новото дефиниране на дясното е проблем. Ако искаме добра политика, трябва да се стремим към политическа зрялост и осъзната ориентация на суверена, „хората“. Такава не личи от проучванията на протестите. Неявното икономедийно обясняване на протестите допринася за още объркване. Вместо да хвърляме идеи с различен цвят в коша за пране „новото дясно“, нека се запитаме „какво е дясно?“ и „какво е демократично?“. Преди да се обединим, нека се разграничим.

Друг голям проблем в описания процес е основата на либералното описание на ситуацията в България и решенията. „Олигархията“ постепенно се утвърди в либералните коментари като основен виновник за проблемите на България, включително бедността. Самоубийственият ни преход се дължи на „мафията“. Това обяснение е отчасти вярно, но картината му е много непълна. До голяма степен бедността и несправедливостта се дължат на пазарният фанатизъм, с който беше ликвидирано „наследството на комунизма“. Рецептата на неолиберализма: приватизацията на всяка цена, дерегулацията и орязването на социалните разходи не само в България, но и в Европа и САЩ водят до увеличаване на бедността, несправедливостта и концентрацията на власт.

Новото в случая е това, за което пише още преди протестите Евгений Дайнов, цитирайки късния (поправен) Милтън Фридман: приватизацията не стига, трябва и върховенство на закона. И КРИБ (вж. ценности на демокрацията № 1 и 2), и протестите („за морал в политиката“), и експертите („Харта2013“) въздигат правовата държава като главна нова цел на българския преход. Четвъртото прераждане на десните решения, след 1991, 1997, 2009 – които досега бяха главно икономически, сега вече, във версия 4.0, ще включват и морален/правов елемент. Пазарът се оказа недостатъчен. Антикомунизмът се оказа недемократичен.

Проблемът е, че либералните решения, дори и с приставката „върховенство на закона“, не водят до повече демокрация. Защото важно е не само законът да се спазва, но и какъв е законът. Виждаме, че и в САЩ, и в ЕС, където правовата държава е добре установена, законът се променя в полза на големия капитал. Либералните демократи съзнателно или не представят илюзията (лъжата?), че политиката и икономиката са разделени, и че недемократичната власт на пазара няма да се прехвърли в политиката, където по принцип работи демокрацията.

Как се смалява демокрацията? Най-невинната тенденция, видна в слогана за повече морал, е че се възлагат надежди на морални индивиди или добри закони да осигурят правова държава. Това кореспондира с индивидуалистичните обяснения на новите десни (вж. секция „Независимост“ по-горе) – сменяме Отвратителните с Моралните. Това са фалшиви решения. Устойчивото решение е повече, по-широка и по-пряка демокрация. С такъв контрол политиците (и законите!) и ще бъдат морални.

Оттеглянето на държавата от социалната и икономическата сфера означава оттегляне на демократичните решения и контрол от все повече обществени сфери. Дебатът за ГМО в Европа е пример за това: свободната търговия не позволява на гражданите, дори при огромно мнозинство, да наложат решение относно храната си. Успоредно на оттеглянето на държавата от тези сфери, тя засилва репресивните си функциите по налагане на закона и наказанията[11] – тя става строг гарант на социалния мир в новото пазарно общество на несправедливост и конфликти, често преследвайки гражданите, които се противопоставят на корпоратокрацията. Превръщането на САЩ в затворническа[12] и полицейска държава е пример за такава промяна на ролята на държавата. В крайна сметка, двете тенденции – на оттегляне и засилване – действат против демокрацията, а либералната демокрация, поради ограничеността си, е неусетен преход към демокрация в отделно взета глава.

Истинският проблем на дясното е как да бъде демократично; как да примири икономическото с политическото си решение.

Какво ще стане?

На първо място, служебно или експертно правителство не означава неутрално правителство. Предвид връзките на Президента с „Икономедия“ и опита от служебното му правителство, това би било правителство на доминиращата идеология. Добре е това да е ясно.

Второ, партиите, които гравитират към „Реформаторския блок“ или „новото демократично“, е добре да си дадат сметка не само за това, което ги събира по отношение на върховенството на закона, но и за това, което ще ги раздели по отношение съдържанието на закона. Този блок не само ще рестартира системата, но и ще трябва да прави политики. Той не може да е СДС от 1990, когато зелени, розови, жълти, сини и кафенеещи се събраха за Велико Народно събрание. Новият блок, ако е обединен само на принципа на демократичност, може да работи само по рамката на демокрацията (а дори по това ще е трудно – каква демокрация точно?). Той няма да може да прилага политики, където дилемите на дясното и лявото (по отношение на пазара) са критични.

Трето, това ново дясно трудно би било водеща политическа алтернатива. Поради крайнодесния ни преход, социалната база на една либерална дясна формация е много тясна. Сравнението с Турция е неуместно: там десетилетия активна държавна политика в икономиката и образованието създадоха цяло и многобройно поколение от образовани и продуктивни хора. Дори и с описаното тук „улавяне“ на една социална група, новото дясно не може да дойде на власт. Кой ще масовизира дясното?

Тук идва отново ролята на „Народната партия“, на народното дясно, ГЕРБ. Помним, че Бойко Борисов беше „новата надежда на дясното“ за „Икономедия“, ДСБ, Евгений Дайнов и пр. Борисов има талантът да убеждава хората да гласуват против икономическите си интереси. „Човек от народа“, който може да обясни с осезаеми думи защо стягането на коланите е нещо добро, вкл. за бедните. Това е човек, който може умело да използва страхове – туркофобия, русофобия, хомофобия, без да прекрачва „червената линия“. И докато новото дясно може да се конкурира с Борисов за русофобския вот, за което допринесе и фрейминга на протестите, то другите две „страхувания“ са му забранени. В условията на масово недоволство от политиките на остеритет в Европа, дясното няма традиционните си аргументи и Берлускони и Борисов са новите му надежди.

Вероятно новата десница разбира, или ще разбере това. Ако Борисов не влезе в затвора (Берлускони прекара добре двайсетина години в политиката с обвинения), той ще й бъде необходим. Първият експеримент с Борисов като тяло на дясното пропадна. Възможен ли е рестарт? Може би „бясът“ от нова изборна победа на БСП ще обедини либералното и народното дясно – но „мечтаенето“ може да се превърне в кошмар.

 


[1] Benford, R. & Snow, D. (2000). Framing processes and social movements: An overview and assessment. Annual Review of Sociology. 26: 611-639

[2] Lakoff, G., & Johnson, M. (1980). Metaphors we live by. Chicago: University of Chicago Press.

[3] Moscovici, S. (2000). Social representations: Explorations in social psychology. London: Polity Press.

[4] Една хипотеза (освен циничните обяснения за киселото грозде) е, че либералните капиталисти използват либералното разбиране за държавата като отделен субект в обществото, а не като инструмент на суверена (хората). Олигарси са тези, на които държавата (като независим субект, Левиатан), дава икономическа власт. Олигарси не са тези, които карат държавата да работи за тях в условия на „свободна конкуренция“ с други капиталисти и граждански групи. В една по-демократична визия за обществото, държавата е функция и инструмент на гражданите, които се борят да я запазят своя срещу корупционните влияния на субекти с несъразмерна икономическа  власт. (Вж. секция 3 критика към либералното виждане за обществото).

[5] „Икономедия“ е активен член на КРИБ, а Иво Прокопиев беше председател на организацията 2006-2010.

[6] Held, D. (2006). Models of democracy. (3rd ed.). Stanford University Press.

[7] Това значи ли, че фирмата набира хора от „тези, които не могат да си плащат сметките“, върху които тества нови лекарства?

[8] Бясна съм и си искам парите!

[9] Бясна съм! Защо отново отпада идеята „Парите следват детето“?

[10] „Аз много исках да има такива протести; мечтаех си за тях. Защото още в началото, след изборите, се оказа, че ние, десните хора, не сме представени в Парламента. И ние бяхме бесни. Бяхме бесни и не знаехме как да го изразим, освен във Фейсбук, където нашите хора са по 500 души най-много.“ (07:34-07:55)

[11] Wacquant, L (2001). The penalization of poverty and the rise of neoliberalism. European Journal on Criminal Policy and Research, 9: 401–412.

[12] Alexander, M. (2012). The new Jim Crow: mass incarceration in the age of colorblindness. New York: The New Press.

Коментари

24 коментара for “След революцията #ДАНСwithme: десни, бесни и демокрация”

  1. Здрасти, препечатах текста ти тук: http://saprotiva.org/desni-besni-demokracia/

    Надявам се, че нямаш против 🙂

    Коментар от: Пресиян | юли 5, 2013, 10:46
  2. Даже благодаря, Пресиян. 🙂

    Коментар от: Николай | юли 5, 2013, 14:08
  3. Страхотен анализ, с известна част от който съм съгласен. Поздравления. Линкнах към статията ти в едни мои размишления тук – bit.ly/127HsNa .

    Надявам се да нямаш против.
    Поздрави.

    Коментар от: Чарли Паркър | юли 5, 2013, 22:51
  4. Благодаря, Чарли! Нямам, разбира се. Прочетох и твоята статия, много ми хареса.

    Коментар от: Николай | юли 6, 2013, 11:31
  5. Поздравления на автора за смисления анализ! Попаднах на текста, благодарение на линка, който дава „Деконструкция“ на Волгин към него. Ще го препратя на мои приятели, с които точно днес си говорихме по темата, в частност начина на отразяване на протестите от някои медии, особено изданията на Прокопиев. Всички се чудим какво е това животно „зелените десни“…

    Коментар от: Габриела | юли 7, 2013, 19:17
  6. Благодаря! 🙂

    Коментар от: Николай | юли 7, 2013, 22:39
  7. Много грамотен анализ, браво! Истината е, че точно това е истината.
    След десетилетия на дясна пропаганда, Българина е на практика политически и икономически неграмотен. Разбирането му за Ляво и Дясно е плачевно и ще са нужни години ляво просвещение, за да се изчистят десните идеологеми и митове, толкова време обаче нямаме, така че… няма да се оправим! 🙂
    п.п
    Ляв анализ от български автор- чудо невиждано! 😉
    В интерес на истината трябва да кажа, че в последните 2-3 години се появиха няколко леви блога и автори. Иначе у нас лявото е забранено.

    Коментар от: Zed | юли 8, 2013, 13:03
  8. Много полезна статия.Трябва да се прочете от повече леви , десни ,зелени,центристи и т.Сега всичко у нас е една амалгама.Завоалират се нещата, икономическите интереси всячески се покриват от платени анализатори, журналисти ,експерти.Правилен е извода, за стеснената база на дясното, но и лявото не се откроява.За сега няма политическа сила и лидери, които вярно да оценят без предвзети мнения ситуацията.Може би ще се появят.Хартата и Новите десни реформатори се плъзгат по пърхността.Прилича ми на „Перестройката“ на Горбачов.

    Коментар от: Георги Минчев | юли 9, 2013, 17:35
  9. За мен това беше логично продължение на работата на „Икономедия“ и либералната мрежа по отразяване и оформяне на протестите. Процесите на фрейминг (рамкиране, обяснение, интерпретиране) са ключови в един протест или социално движение. Те създават смисъл за това какъв е проблемът, кои сме ние и какво трябва да се направи[1]. Обясненията се създават в общуването, взаимодействието и разказването на истории в движението и между движението и неговите врагове и съюзници. Като смислосъздаващ процес, обясняването не използва формална логика, а по-базови човешки инструменти като метафори[2], заместване на абстрактното с предметно и свързването на новото/непознатото с познатото[3].

    В един протест си съперничат много обяснения. Но някои надделяват. Един от доминиращите създатели на смисъл около протестите е „Икономедия“. В този текст ще покажа как чрез отразяването на протестите „Икономедия“ (и силите зад нея) се опитват да разширят дясното пространство в българската политика и да му предадат конкретна (либерална) насока.

    Поздравления!
    Не знам автора „Ляв“ ли е или десен, а и не ме интересува.
    Харесвам, когато някой използва интелекта си и човешкото си чувство за разкриване на Hidden Agendas. Тогава „побеснявам“ от кеф и бивам обнадежден.

    Коментар от: dude | юли 9, 2013, 18:46
  10. Чудесен анализ! Ясно и точно – който има очи да гледа, който има уши да слуша, който има мозък – да мисли.

    Коментар от: zhik | юли 9, 2013, 19:12
  11. Страхотен, задълбочен и обхватен научен анализ на процесите!

    Коментар от: Иван Христов | юли 10, 2013, 11:15
  12. Благодаря за положителните отзиви! 🙂

    Коментар от: Николай | юли 16, 2013, 7:59
  13. Добър разбор. Само една поправка: казва се „успяващите/успелите“ за лица, а не „успешните“, като последното се употребява за абстр. същ. и предмети.

    Коментар от: Петя | юли 17, 2013, 10:05
  14. 🙂 Благодаря. Ще се опитам да съм успяващ в запомнянето на правилото.

    Коментар от: Николай | юли 17, 2013, 12:21
  15. Драги Николай, ще публикуваме страхотния ти анализ във в. „Нова Зора“, имаш ли нещо против?
    Изключително точен е, и освен това едва ли ще го публикуват в печатната преса на „олигархията“…
    Поздравления

    Коментар от: илияна | юли 19, 2013, 13:19
  16. Лицензът на сайта ми е за свободно споделяне, така че заповядайте. Благодаря за оценката.

    Коментар от: Николай | юли 19, 2013, 13:39
  17. Поздравления! Четох Лакоф преди години и сега се изкефих, че някой добре нарежда най-необяснимите факти в схемата. И стават обясними. Продължавай нататък!

    Коментар от: Чавдар Найденов | юли 25, 2013, 13:00
  18. Отлична статия, Николай. Категорично подкрепям протестите и не споделям левичарските ти възгледи, но обобщенията в тази и други твои публикации са като цяло верни, просто аз не смятам всичко това за нещо лошо 🙂 Както и да е, отново – поздравления за статиите, рядко се срещат материали на такова ниво на български :).

    На мен обаче би ми било ужасно интересно да прочета подобен материал по отношение на българското ляво. Дали и доколко то изобщо е ляво, дали бг левите (поне в масовия случай) споделят наистина леви ценности като солидарност и толерантност?

    Ако си следил реакциите на бг левите (към тях включвам и НФСБ, Нова Зора и подобни) покрай събития като протестите около Катуница или делото срещу Pussy Riot или легализиране на гей браковте някъде по света ще се сблъскаш с хомофобия, расизъм, крайно консервативни нагласи за мястото и ролята на семейството/църквата/училището, вяра в конспирации (заговор срещу българите от САЩ или пък Турция), дори антисемитизъм (ако прегледаш коментари под статии на Татяна Ваксберг и Еми Барух). Моето убеждение е, че бг лявото има 2 опори – носталгията по комунизма и антизападните, антиевропейски настроения – това според мен е коренът на неприязънта им към либерализма и капитализма, а не някаква социалната справедливост и солидарност.

    Коментар от: Емил | юли 25, 2013, 15:24
  19. Благодаря за положителните отзиви! Приятно съм изненадан, че все още тази статия се открива от читатели.
    Емил, благодаря за това, че сте отделили възгледите си от оценката на качеството на текста. Въпросите Ви за лявото са точно в целта. Струва ми се видно, че дясно=антикомунизъм има огледално съответствие в ляво=носталгия по социализма. Получава се така, че може би мнозинството гласуващи ляво и дясно го правят по причини, различни от левите и десни ценности, идеи и политики. Вие сте го казали достатъчно точно. Част от раздразнението ми към г-н Радан Кънев е в новото отлагане (поне аз така го виждам) на формулирането на християндемократическата идентичност на ДСБ и връщането на говоренето към анти-БСП. Отнасям тази критика и към Реформаторския блок като цяло. Струва ми се, че там се смесват твърде различни ценности и идеи отново в името на анти-БСП или анти-олигархия, както го наричат. За мен решението беше тези десни партии + Зелените да се хванат здраво на работа по места, с реални хора, където да се случва обговаряне и формулиране на политическите им ценности и идеи. Тоест, наистина демократични партии с участваща членска общност. За съжаление, идиотизмът на управляващата коалиция им отвори една „по-лесна“ възможност да дойдат на власт, по стария начин – чрез продажба на политически продукт по медиите на анонимния избирател. В дългосрочен план това не е полезно за тези партии и за политиката в България. (Това важи и за БСП, където има участие на членската маса, но няма обсъждане на идеите и ценностите, защото мнозинството от нея гласува заради носталгията).
    Анти-западните настроения ми се струват по-комлексна тема, тази за национализма. Той има доста различни степени и посоки.
    Може би основното ми притеснение за бъдещето на България е в тази заплененост от миналото или от необмислени догми; струва ми се много необходим един вид политическо ограмотяване.
    Поздрави!

    Коментар от: Николай | юли 26, 2013, 20:10
  20. Прочетох (тази и предходните статии по темата) с възхищение, което не смея да аргументирам, за да не проличи наивната ми неосведоменост. Препратих към този Ваш текст във Фейсбук… И заваля порой от неприязнени коментари. От хора, подкрепящи и участващи в протестите. И изпитах „фрустрация“ – по приведеното от Вас определение – от загубата на съмишленици, които се бях заблуждавал, че имам.

    Мотивът да пиша тук е тази фрустрация, но и надеждата ми да допълня описанието на елитните привърженици на протеста, от което пък да произлязат някои вероятно полезни разсъждения. В един от добросъвестно критичните коментари на предходен Ваш текст се изтъква самооформящата дейност на хоризонталните мрежи във ФБ в противовес на това, което поне според Вас върши „Икономедия“ отгоре надолу. Този аргумент обаче пропуска очевидния проблем за преобладаващия „изходен материал“. Опасявам се, че тази даденост се характеризира със следното, съдейки по коментарите под моята препратка:

    Неприязън към „сложните“ разсъждения, съчетана с безкритична увереност в собствения практически и интелектуален тезаурус – до обвинения в „наукообразност“, които естествено не се аргументират.

    Култ към „простото“, „прякото“, „очевидното“ (според нас) – „проблемът е прост, не ни мътете главите!“ – изповядвано като метод.

    Неспособност за разграничаване на оценъчно от позитивно, като неизменно се твърди оценка (пристрастие), там където авторът твърди факт или се опира на формалната логика. Безкритично отношение към собстветата ценностна ориентация – „ляво-дясно“, „частно-държавно“, „фасада-действителност“. Тези клишета, идеологеми и пр. безшевно подменят аргументите – те отдавна (кога и от кого?) са изучени и дефинирани и могат да бъдат прилагани аксиоматично.

    Провинциален комплекс за малоценност – „проблемът е тукашен, не ни натрапвайте чужди пророци (от Западни университети!)“ – стигащ до абсурда „нашето лошо е по-ценно от вашето“.

    Разбира се не претендирам, че с всичко това отварям някому очите. Тревожи ме проблемът за личната морална и интелектуална чистоплътност на протестиращите срещу моралната, интелектуалната и пр. нечистоплътност на управляващите. И да – проблемът за държавотворческата им способност.

    Коментар от: Frustrated | август 13, 2013, 11:22
  21. Frustrated, благодаря за високата оценка. Надявам се, не съм Ви смразил с хора, на които държите.
    Безспорно процесите по оформяне са както отдолу-нагоре, така и отгоре-надолу, а в тези две посоки има много съревноваващи се течения. Предимство имат по-организираните и с по-голям достъп до публично говорене субекти.
    Малко коментари по наблюденията Ви:
    „Сложност и наукообразност“ – темата ми е важна. Една от основните цели на блога ми е да се науча да пиша достъпно, но задълбочено. Идеята е читателят да бъде предизвикван да стъпи малко по-напред от разбирането си до момента. Много учени се защитават с термините на дисциплините си. Стремя се да не го правя и мисля, че успявам. Също така, особено опасни за мисленето (и действието) ми се виждат „простите“ обяснения, обикновено от рода на „това е виновно за…“ или „тези правят това…“. Много ми харесва в добре правената социална наука как проблемите се разглеждат комплексно.
    Оценъчното, или ценностната позиция, безспорно влияе на анализа и това е неизбежно. Няма неутрални учени. Важното е да осмисляме постоянно какво ни прави пристрастни и как, и да показваме границите на тълкуванията си. Протестът като цяло беше формулиран като ценностен и това отвръща много хора от критични мнения към протеста, слага „или-или“ разделение.
    Провинция и „Запад“. Аз лично не съм почитател на „Запада“. Вече четвърта година съм в САЩ, пътувал съм много и из Европа, вкл. на научни конференции. Всичко това ме научи да ценя културната индивидуалност на България (малко общо понятие). Мисля, че можем да научим страшно много от „Запада“ и да превеждаме опита на български език. Така или иначе, в България много много малко са изследвани например социалните движения, така че нямаме избор, освен да наваксаме от знаещите.
    „Нечистоплътност“ – аз бих го нарекъл честност или рефлексивност. Нормално е да виждаш чуждите грехове, а не своите (фундаментална грешка на атрибуцията, на соц-псих. език), но ако не си отворен към себесъмнение и рефлексия, си на крачка от слепота и догматизъм (за толерантност да не говорим).
    Поздрави!

    Коментар от: Николай | август 14, 2013, 18:56
  22. Николай, благодаря за отговора! Благодаря и за това, че формулирате собствените ми основания за собственото ми възхищение от Вашите текстове 🙂
    В коментарите си върху моите наблюдения Вие излагате интелектуално верую, чийто нравствен принцип наистина е честността (която аз драматично-метафорично наричам „чистоплътност“). Вероятно ще трябва да предговаряте с подобна обяснителна бележка бъдещите си публикации. Това е само полушега. Уви, (не)достъпността вече не е главният проблем – читателят, а и общественият деец трябва преди всичко да бъде ограмотяван.
    Тези дни случайно попаднах на интервю с Александър Невзоров – скандално откровен руски наблюдател. Ето какво казва той за сложността и невежеството с подобаващо руски размах на обобщението:

    „…Мы живем в постинтеллектуальную эпоху. Сегодня сложные тексты не воспринимаются, серьезные книги заранее обречены на провал, потому что обрушился общий уровень образования. Торжествуют ненаучные представления о мире, и понятно, почему. Академическая наука предлагает не слишком лестный для человечества ответ на вечные вопросы о смысле бытия. А невежество дает удобные формы замены научных знаний – боги, реинкарнация, небесный вай-фай….“

    Пишете прочее! 🙂

    Коментар от: Frustrated | август 20, 2013, 15:11
  23. Благодаря! 🙂 Иронично, но сякаш постмодерното прилича на предмодерното. Припомнете си „Въглекопач“ на Смирненски. Впрочем причините за недостъпността/неосведомеността са различни тогава и днес.
    Поздрави и до нови четения!

    Коментар от: Николай | август 20, 2013, 16:38
  24. Глупости на търкалета. Бойко можел да обясни защо е необходимо затягане на коланите. Хората го знаят и никой не е тръгнал да протестира срещу необходимостта от икономии за държавата. Хората протестират виждайки, как едни стягат коланите, а други ги разпасват за тяхна сметка.
    Костов беше също не по-лош говорител от Бойко. Спомням си как даваше за пример баща си – и как подготвяше хората със сегашно увеличение на пенсиите, но да си оставят все пак и сума настрана – за времето, когато ще се повиши тока.
    Бойко никакъв десен не e – Бойко е откровена проста сикаджийска мутра.

    Коментар от: Марта | август 22, 2013, 22:26

Коментирайте