Да надникнем през стъклото на психологията. За някого може да е далекоглед, за друг – микроскоп, а за трети – цветно стъклено топче. Искам чрез този блог да изразявам гледната си точка като психолог – и да показвам, че психологията е практична, забавна и полезна, и съвсем не скрита, потайна и манипулираща.
Още за мен: в момента съм докторант по специалност „Изследвания и действия в общности“ в Университета Вандербилт, Нешвил. През учебната 2010/11 година специализирах с Фулбрайт стипендия Общностна психология в DePaul University, Чикаго. Завърших магистратура по Клинична и консултативна психология в СУ “Св. Климент Охридски” с магистърска теза „Преживяване и смисъл на терапевтичната работа: Феноменологично изследване“ (юли 2010). Имам бакалавърски степени по Икономика и Психология в СУ. Кариерен консултант съм с GCDF сертифициране, а също и треньор-обучител. Работил съм като копирайтър в рекламна агенция “КРЕС” и като ръководител проекти в Асоциация “Родители”. През 2008-ма година бях мениджър на Кариерен център – Философски факултет. Преди заминаването ми за САЩ работех също като обучител в областта на ученето през целия живот и участвах в провеждането на социални изследвания чрез качествени методи. Участвах в създаването на Методология за провеждане на стажантски програми между университетите и работодателите. Идването в САЩ ми дава много интересна гледна точка към България и проблемите ни, от която мога да мисля и пиша.
Можете да ми пишете на: n.mihailov(at)gmail(dot)com
Представяне на блога, написано за Блогосфера:
„PsyGlass е блог за приложна психология. Приложна – както при гладенето на дрехи, така и при избора на начин на живот. Мястото на психологията не е (само) в университетите и в книгите. Тя е там, където има хора. Тя може да помогне да живеем по-щастливо, а и да определим какво е за нас щастливо, което също е трудна задача.
Ако си задавате въпроси като “Защо един човек копае канавка, а пет го гледат с ръце на кръста?”, “Защо се разсейваме?”, “Къде е границата между свобода и свързаност?”, “За какво служи скромността?”, “Защо има кал по улицата?”, “Какво научаваме, когато не учим?”, “Как да работим щастливо?” и, не на последно място, “Защо текстът по гърба на някои книги върви нагоре, а на други – надолу?”, то този блог ще е едно интересно място за Вас. Ако пък нямате време за такива въпроси, ще Ви провокирам да помислите върху тях и върху това защо нямате време.
Този блог има и един вроден недостатък – психологията не може да е само наблюдение и коментиране. Тя е преживяване. Психологическата гледна точка е всъщност дейна точка и жизнена точка. Всъщност, всичките ми текстове тук са резултат от преживяване, от което извличам структури. Изпитано върху субекта. Така че, не ми вярвайте. Опитайте това вкъщи.“
