Ти хубаво си дал линк към статията в УикипедиЯ, а прочете ли я?

Ъхъ. Защо? Там има и правилата в лесни подточки. Иначе съм чел и книгата.

Моя грешка – не съм се уточнил. Имах предвид последния линк, който е към статията за песента.

Идеята на песента е че революцията не може да бъде предавана по тв, защото тя вече ще се е случила, когато камерите започнат да снимат. Телевизията може да улови само последствията, а истинската революция се е случила преди това в начина на мисленето на хората. Ако у нас има революция значи си я пропуснал и в момента анализираш последствията.

Ами то нещата могат и така да се осмислят-случва се нещо, което телевизията/медиите показват, но то е само образ/изображение/отражение на нещото(революция, промени). Оставаме будни, отказвайки да се фокусираме само върху този образ, и се опитваме да разберем какво точно се случва, какво точно се променя.

mi3, разбрах те. По-добрият линк щеше да бъде към документалния филм за преврата срещу Уго Чавес със същото име. Него имах предвид. Но когато потърсих уики-статията, осъзнах, че филмът не е първото формулиране на фразата, а песента. Реших да оставя песента като първоизточник, защото към нея има десетки културни/художествени референции. вкл. филма.

Внимателен преглед на хронологията на последните 24 години разкрива, че всичко в тези процеси е хидропоника. Експертите на прехода от Достена Лаверн разкрива много от взаимовръзките в чиста фактология. Свидетели сме на инкубирането на служители на владетелите на новия световен ред – тинк танковете.Сегашните НПО-та са просто второто поколение. Лично мнение, не мисля, че която и да е от лансираните революции извън Южна Америка в последните 24 години има нещо grassroots, това във връзка с The revolution will not be televised.

За преразказа на Алински – благодарим. Иначе фундаментален проблем на опуса, е че не знае или измества къде се случват описаните процеси на фреймване. Това не е „икономедия“, а ФБ. Известни са ми поне 5 групи, в които се обсъждат реакции на случилото се и тактиките за следващия протест, после различните идеи се пускат в по-голямата група, бистрят се в статичната част на ларгото преди протеста да тръгне и пр. Не знанието е нормално за човек, който гледа от далеч. Но подозирам, че има и допълнително отдалечаване в перспективата на автора, идещо от предубеждението му. Децентрализирания и доста спонтанен процес на оформяне на решения – който впрочем се осъзнава като единствено легитимен и слага естествен „таван“ на колко сложни послания могат да се излъчват и дали ще има лица/лидери – не върши работа на марксическия критик на ставащото. Нужен му е класово денотиран субект, подстрекател, диригент. И ето я Икономедия и нейния форум (впрочем, форумът на Икономедия е мъртъв като град на зомбита- завладян от ГЕРБави и БСП агитки, никой вече не го чете и не си формира мнението от него). Приравняването на случващото се на улицата до Икономедия е убога изследователска позиция, макар и да е добра пропаганда за момента. По-сложно е, драги!

до СОЛ – книгата на Лаверн е махленска. Тя дава 500-странична симулация на доказателство за това как е дирижиран прехода и е много популярна в ляво като антитеза на десния мит за ДС като движеща сила на историята. Преходът не е дирижиран – нито от ДС, нито от „експертите“. Тинк-танкове и спин-доктори има във всяка развита политическа среда. Свеждането на историческия процес до тях е интелектуално самоубийство. Вярно е, че в БГ, дето хората още не са свикнали със сложността на политическата тъкан в модерната демокрация, такива номера минават. Но ако смятате да съграждате „новото ляво“ на тая основа ще ви се получи хидропоника, ама без вода….

Защо е нужен такъв сарказъм, hr? Благодаря за разясненията относно ролята на фейсбук. Действително нямам достъп до тези фейсбук групи, така че наблюдавам това, което се вижда. Ако разгледате малко по-благосклонно текста ми, че видите, че избягвам обяснения с една причина. Също така, правя разлика между протестите на улицата самите протесторащи, от една страна, и отразяването им от Икономедия и други медии, от друга страна. Както може да видите и в другите два текста, разглеждам „Икономедия“ и интересите зад нея като един от играчите в събитията. Не обобщавам протестите или протестиращите, това би било опростенчество. Ясно е, че има различни групи протестиращи – според дългосрочните им интереси или „родови характеристики“ като професия или образование.
Възможността на „Икономедия“ като динамична, технологично способна и добре свързана медия им дава определена власт в процесите в момента. В предходния текст говоря как не можем да наречем медията манипулатор на масите или кукловод, защото по-правдивото описание е на мрежа от хора.
Всъщност се интересувам сериозно от хоризонтални структури и форми на демокрация извън политическия процес в тесен смисъл. Поздравявам ви, щом сте успели да организирате такъв процес. Когато описваме протеста обаче, и процесите на обяснения около и в него, трябва да отчитаме и медийното отразяване и хората извън организационните групи. Тези няколко десетки хиляди участници излизат не заради фейсбук, а заради обясненията в публичното пространство.
Не виждам защо се заяждате за Маркс. Основните ми източници са изследвания и теории на социалните движения в САЩ, правени от американски изследователи.
Колкото до тинк-танковете: не съм чел Лаверн, но пък като чели доста подценявате ролята на ТТ за промяна на доминиращата идеология (ако думата ви дразни, сменете я с „обясненията на обществените проблеми) в САЩ и света. Мога да ви препоръчам например книгата на T. Medvetz „Think Tanks in America“, както и няколко други по-общо за променящата се роля на „експертизата“.
Ценя мнението ви и ви желая успех и здравословна доза самокритичност.

hr, виждам защо този пасаж “ да „отгатнем“ основните тактики, прилагани за успеха на протеста от тази платформа и политическите технолози, които, предполагам, я съветват. Добре е да систематизираме тези тактики и да учим от тях; в бъдеще гражданите отново ще заявяват позиции срещу институциите и това знание ще им трябва“ ви е раздразнил. Действително, той е несправедлив към граждански групи, които разработват тактики „долу на улицата“. Би трябвало да включа към създателите на тактики и хора и групи като вас. Основната тема на този постинг е за тактиките, не за авторите им; предпочитам „авторите“ да присъстват като по-широка група (протестиращи, медии и „експерти“), защото разглеждам не само тактики от рода на „да запълним Цариградско шосе“, която вероятно сте измислили във фб-групите, но и тактики като „легитимност на малцинството“ или „идентичност вместо идеи“, които са свързани с отразяването и оформянето на протестите от Икономедия и др. И последно уточнение. Думата „тактика“ не трябва да разбирате само като предварително обмислени и планирани действия. Алински е открил в непосредствената си работа какво е ефективно и какво – не. Наблюдавайки отстрани, аз тълкувам какво от случващото се работи в полза на протеста. Кое от него е планирано и кое – не, няма как да знам.
Поздрави.

Здравейте,

Това е втроият Ваш коментар, който чета, във връзка с протестите и усещам как ще спечелите в мое лице редовен читател. 🙂 Комплименти за текста, а и за предния. Действително сте уловил и именувал нешата по много точен начин (това разбира се е според моето си лично, персонално, скромно мнение 😉 никой не е длъжен да се съгласява). Нещата са тъй прозрачни, а малцина успяват да прозрат отвъд фасадата на събитията.

Поздрави 🙂

Николай, прощавайте за излишния сарказъм. От моя гледна точка имаме съвсем конкретен кръг проблеми със захвата на държавните институции от мафиотски мрежи (state-capture). До сега това е моментът на най-ясно осъзнаване на този проблем от голяма маса граждани, които показват забележителна степен на прото-политизация и активизация. На този фон почват някакви изсмукани от пръстите теоритизации според всеки каквото е чел на тема ляво-дясно, ама защо не громят капитализма като система и пр. Какво дясно по демона на Максуел ако хората искат работещи държавни институции!? Та ние за първи път от години и години имаме реален обществен ресурс за nation-building. (Ние дори нямаме българизиран понятиен апарат за това, с което си имаме работа и това, което трябва да свършим.) Дай сега да го пилеем с абстрактни разсъждения по Делюз и Гатари и опростенчески схеми ала „кой поръчва музиката – Икономедия“. Наистина не съм целял да Ви засегна, но тук, вътре, напрежението не е малко и това се отразява. Обществото ни е заредено с огромно недоверие (като съвсем справедливо отбелязвате в частта за Хартата) – негативен социален капитал: хората не знаят как технически да се организират, не могат да изграждат мрежи отвъд личните познанства, не владеят инструментариума на гражданската активност и ефективния граждански контрол. В момента се учат. Това всичкото е въпрос на обществени структури и процеси, които просто не позволяват класически анализ по линията ляво дясно. Понеже пиша това едновременно като допълнителни свои наблюдения и като извинение за тона си – считайте, че част от причината е, че пишете интересно и правите ценни връзки и когато текстовете Ви позволяват четене през Икономедийния профанизиращ редукционизъм, това се отразява на прекаленоангажирания читател :).
–
Колкото до ролята на Икономедия, пишете „Тези няколко десетки хиляди участници излизат не заради фейсбук, а заради обясненията в публичното пространство“. По принцип – естествено медиите са основен фактор във формирането на колективната картина. Все пак, що се отнася до непосредствения повод, хората излязоха единствено през ФБ – за 6 часа точно там се формира реакцията. В икономедия първите коментари се появиха на 3 – 4 час, в момент когато групата за протеста отдавна беше създадена и натрупала много хора. И не, не беше създадена от агенти на Прокопиев. Икономедия наистина има важна роля в описанието на феномена Пеевски-Ирен Кръстева-ЦКБ, но това е реалност, а не прокопиева митологема. И накрая – познавам много от журналистите в икономедия (не работя там). Каквито и сметки да си правят Прокопиеви, виждам обратния процес, на това което описва текста Ви: на сутринта Дневник пише това, което авторите са преживяли предната вечер. Съвсем конкретно – събираме се първо на фонтана пред президенството, напрегнато следим дали и колко хора ще се появят, после вървим със шествието и опитваме да усетим пулса на тълпата – нехарактерни лица, групи, показващи висока степен на вътрешна изоморфност и специфично поведение, какви нови послания има по плакатите и пр. После оставаме на платното на Орлов мост и обсъждаме кой каква реакция има – журналисти, активисти, соросоиди, пръскащи тайна отровна зараза. В тези рамки се оформя отразяването. Впрочем, вижте текстовене на Петя Владимирова – дали те пасват на Вашата интерпретация за ролята на Икономедия?
–
И последно – ако се интересувате от хоризонтални мрежи – мога да ви разкажа доста неща. Но не по американски и др академични разработки, а от практиката в БГ. В последните няколко години има няколко центъра на активизация, които са много интересни като практика и доста специфични. Много е важно да разполагате с емпирика преди да налагате заготовките – без ни най-малко да подценявам ползването на теоретични модели. Получи се разхвърляно и сигурно в отделни изречения ще Ви звучи пак не както трябва – но поне е искрено и добронамерено. Имате ми мейла. Подзрав

а, и за ТТ и спин-докторите: известна ми е американската политическа индустрия по въпроса – леви конспиролози изобличават десни фондации и обратното. Има и доста сериозни разработки, които най-сетне започнаха да поставят под съмнение опростенческата формула „който плаща, той поръчва музиката“. (иронията на всички антиамериканисти, е че са обречени да ползват – често зле преведени – американски интерпретации).Реалността е, обаче, че изработването на сериозни аналитични продукти и политики изисква специфичен ресурс и организационни форми. Няма сериозна политическа среда, в която в един или друг смисъл, да няма подобни играчи. Възникването на този сектор в БГ има своите специфики – като една от тях е, че не може да разчита на вътрешен ресурс. Втората, е че в лявото пространство, заради редица фактори, възникването на съответна мрежа се бави. Макар че и там не е празно – любопитното е, че никой от критиците на ТТ не се интересува от какво става там – а хич не е безинтересно, уверявам ви. Представянето на идеологемите на западната техническа помощ за източния блок („Вашингтонския консенсус“) като някакъв геноциден заговор, предвождан от вечния жид Сорос е трагична зараза на лявото мислене в БГ, което дава и диагноза на това, което възниква като „ново ляво“ – твърде близо до Атака. Отново ирония – нашите леви конспиролози ползват дясна американска пропаганда срещу Сорос, за да водят война с тукашния НГО естаблишмънт, станал проводник на отварянето на страната към един несръчно глобализиращ се свят (вие, като студент в чужбина, вярвам че поне в частта с отварянето на страната нямате голям проблем, нали). Тъй или инак – място за сериозна критика към т.нар НПО сектор има, но тя не може да почва със недоразбрани американски пропагандни клишена и откровено махленски мотиви (както е случая с г-жа Лаверн, голяма част от чиято книга е лична вендета на майка й срещу бившите й дружки). Нито може, ако в момента в световен план тече някакъв процес на преосмисляне на мейнстрийм кономическите разбирания (впрочем, доста по-ограничен по обхват отколкото им се иска на певците на възраждането на колхоза), да почива на приравняване на факта че и в БГ е имало хора, които са споделяли доминиращите „либерални“ възгледи (и при продължаваща липса на нормално ляво за баланс) с наличието на някакъв антибългарски кабал…

В реакция на отговора Ви – нямам непосредствено участие във формулиране тактиките на протеста. Откровено казано – притеснява ме прекаленото фокусиране върху искането за оставка. Не защото е неадекватно, а защото засенчва другите и по-дълбоки проблеми, с които трябва да се справим и заплашва да доведе до разочарование от протеста (дефиниран през единствената цел за оставката), ако той не успее, както изглежда че ще стане. Просто наблюдавам от първа ръка как се случват нещата. Моята собствена работа е насочена към по-дълбоките проблеми, просто мрежите, в които я върша, съвпадат поне от части с тези, които са активни в протеста. Поздрави

Протестиращите не са 10 хиляди, а 40-50 и не са по-малобройни от февруарските, просто са съсредоточени в София. Червени боклуци!

Много Ви благодаря за отзивите, ще се свържа с Вас непременно. Много от мислите Ви ми вдъхват оптимизъм.
Позволете все пак да Ви препоръчам отново да хвърлите поглед на Медвец, ако имате възможност. Книгата е много високо качество наука, не е конспиративна, включва гледните точки на самите ТТ-ери. Нещо, което ценя в социалните науки тук (в САЩ) е стремежът да се описват нещата в сложността им.
Както може да видите в посления ми постинг по темата, критиката ми е не към протеста и възмущението на много от участниците, от желанието за връщане на държавата на гражданите, а от медийно-коментаторски обяснения, които водят към решение на въпроса за state capture през либерално-дясната „нова“ алтернатива. Моята представа за решение (по което за съжаление все още не мога да работя в България) е грубо казано в движение отдолу нагоре с действия и осъзнаване на политическото в широк смисъл. Може би близко до това, за което говорите. Впрочем дисертацията ми е изследване върху едно социално движение в България.
Поздрави.

Благодаря за препоръката, ще си взема книгата. Аз самият съм част от подобна локална мрежа, която се опитва да откопчи институционалната си рамка от корупционните мрежи отдолу-нагоре (корупционната има ясно изразено предпочитание към властовата вертикала). Цялата идея за Харатата почива на опита от тази работа – идеята е въпросната мрежа да се свърже в някакъв вид идеен алианс със други секторни мрежи на активизация. Идва един момент, обаче, когато се налага да се търси собствено политическо измерение: да се променят закони и др.под. партия на проекта за реформи трябва да възникне, защото той не може да съществува само като партизанско движение. Много много много бих бил щастлив да видим някакви движения с ляв идеологически профил в тази посока. За сега обаче не се виждат такива. Основно – анархистични пози. А тук трябва да градим държава….

Благодарности за този и другите текстове относно протестите. Въодушевен съм от желанието и способността да се погледне на нещата малко по-диференцирано и извън елементарните логики, заливащи общественото пространство вече две десетилетия.
Като човек, който живее извън страната и се информира за протестите данни чрез социалните мрежи и медиите, мога да се подпиша под всяка дума. От страни се вижда най-вече версията пробутвана от Дневник и подобни зависими медии. Изглежда отчайващо сякаш максималното, което тази енергия ще постигне е да подпомогне интересите на другата, по-международна олигархия.
Надявам се просто да сме лошо информирани и нещата отвътре, на място, наистина да са качествено по-различни и обнадеждаващи.
Може би е все пак важен фийдбек за протестиращите, че отвън те наистина не изглеждат толкова красиви, колкото самовлюбени, лигави („айде падайте, че ми се ходи на море”) и грозно надменни („плащаме”, „ценности, не цени”).
Този, вероятно фалшив, имидж е крайно контрапродуктивен за крайната цел „хора срещу мафия ”, защото отблъсква огромен процент от обществото и обрича протеста на изолираност.

Пп: Коментарите на hr също ме заинтригуваха им
Макар да съм несъгласен с много от тезите, дават храна за размисъл. Бих се радвал да прочета смислен научен довод, който доказва, че в днешния корпоративизъм все пак не плащащият поръчва музиката. Би успокоило много циничната ми душа 😉

Поздравления за автора. Статията породи у мен интелектуално удоволствие и гражданско негодувание – понеже анализът е прецизен, информацията експертна, а изводите правдиво-тягостни. Затова ми се ще да внеса известна ведрост с някои съображения, но предварително заявявам, че оптимизмът ми е мрачен.

Обзорът на техническите прийоми и методология на „българските” think tanks акцентира върху успешните им попадения, върху „сполуките” им, които в крайна сметка се свеждат до демагогия и манипулация. Тази страна на нещата е безспорна, защото резултатите са очевидни. Но в името на обективността, пък и за наша утеха не бива да си затваряме очите и за техните грешки и недостатъци. Добре би било те също да се систематизират и обобщят, както е направено с другите похвати в статията, но аз не съм правила такова задълбочено проучване, затова само ще спомена някои:

Социалните технолози без съмнение са насочили всичките си сили и ресурс към иницииране, моделиране, контролиране и използване на гражданското недоволство. Но като че ли забравят, че такова е съществувало и преди те да се пръкнат на бял свят и да се погрижат да го има. Следователно, то си има своите обективни причини, които на тях не са им подвластни. И ако тези причини са налице, те ще породят своите следствия, независимо дали на „мозъчните тръстове” им харесва или не. А такива причини в България има – едни зреят, други вече са изкристализирали: бедността е повсеместна и все повече се задълбочава; цели слоеве от обществото са онеправдани и негодуванието им се засилва. Производителите на домати са пряко ощетени и засипаха магистралите с продукцията си, над 200 000 тютюнопроизводители са дискриминирани от ЕС и подготвят мащабни протестни акции още утре, удари се сипят върху производителите на маслодайна роза, пилешко и свинско месо, пчеларите. Сметките за ток, парно и вода по никакъв начин не са станали поносими, фалитите са масови, безработицата… Не е нужно да се продължава това изреждане, изводът е ясен: няма такава демагогия и манипулация, която да те излъже, че си сит, когато си гладен, че си здрав, когато си болен, че си жив, когато умираш. Приказките, че няма нищо лошо в спиралата от избори ще ударят на камък, когато се сблъскат със спиралата на масово срутване в бездната на нищетата. И тогава, голи, боси и гладни, изхвърлени и без това на улицата, хората щат-нещат, ще направят онова, което милиони преди тях са правили и без някой да им казва – като така и така ще мрат, ще гледат поне да не е тихомълком, а да повлекат със себе си и виновните според тях. Не вярвам това да става с пиене на кафе, нито с подскачане и маймунщини, а с действия, далеч надскачащи февруарските протести. Точно заради тази трагична прогноза казах в началото, че оптимизмът ми е мрачен. Но тук е и най-голямата слабост на социалните инженери – заслепени от конюнктурните си възможности, забравят, че обективните обществени процеси затова са обективни, понеже не са подвластни на ничия воля. За да бъдат преодоляни, е необходимо да се променят предпоставките за тях, а това няма как да стане с либертариански стратегии.

Друг, по-скоро субективен недостатък на технолозите, е персоналният им състав. За зло или за добро, България е малка страна и гилдиите се познават. Личните ми впечатления са, че от тинк-танковете се оттеглиха най-стойностните експерти, които получиха заслужени изяви другаде. Останаха кадри от бившия Институт по история на БКП и тем подобни. Естествено, те правят всичко по силите си да заработят подхвърляните им финансови ресурси, но това е – само докъдето им стигат силите. Затова са и подпомагани мощно от чужбина, но пък чужденците обикновено разсъждават в малко по-различна парадигма, което обърква някои сметки.

Проблемът е, че достойните и добронамерени учени са маргинализирани, понеже са принудени да се борят за оцеляването си, и усилията им рядко биват организирани и целенасочени, най-често те стигат до отделни публикации, мнения по форумите и социалните мрежи, въобще – индивидуални изяви. Подценяването им обаче също трябва да се отчете като грешка на технолозите, тъй като те са потенциал, който при реализиране, би надделял над манипулативния арсенал, понеже (евентуално?) ще има на своя страна истината и националния интерес.

Сигурно трябва да се кажат още неща, но според мен може да се обобщи, че социалните инженери имат един основен недостатък: колкото и да се стремят да дърпат конците на гражданските процеси и на улицата, технолозите си остават най-вече затворени в едно виртуално пространство, очертано от медиите и интернет. И не само защото реализират целите си чрез тях, а защото не умеят другояче, те не пребивават на терен, не са учили как се работи сред истинските маси, на живо. Ето защо забравят, че народът не е виртуално понятие, а реална величина. А опитите да се замени истинския народ с ерзац такъв по улиците ще доведат и до временни, ерзац-победи.

Силно впечатлен съм от статията и изключително интелигентните коментари. Какво бихте препоръчали като ход на основната маса протестиращи? Факт е, че повечето хора са объркани, но е и факт, че процесите в момента са и един вид обучение в търсене на правилните решения. Според мен основният проблем е не общата насока на протеста, а липсата на методика за сплотяване. Единственото, което съм забелязал да заработи по протестите беше една група, работеща на принципа на асамблеите, където хоризонтално се организираха и обменяха идеи и евентуални решения. И отново да перефразирам въпроса си: каква може да бъде методиката за обединяване, така че да се стигне до голяма група хора, които примерно с гласуване да стигнат до конкретика на действията си – стъпка по стъпка?

Удоволствие e да се четат анализите Ви, Николай! Здраве и хубаво лято Ви желая! 🙂

Хах, Боби, аз пък съм силно впечатлена от твоя коментар. Честно!

Дали случайно или не, но той ме наведе на различни размисли (ето защо не може без младите хора!). Благодаря ти, че на определено място използва думата „процеси”, а не „протести”. Това бе ключовата дума, по-обобщаваща някак – предполага, че всички се обучават как да намерят правилните решения, не само протестиращите (не зная дали това си имал предвид, но все едно, аз това се сетих). Прав си обаче – нито протестиращите, нито правителството, нито ТТ-тата – никой не знае какво всъщност следва. Всички действат опипом, пък к’вото сабя покаже. Не е приятно да си опитна мишка, но медицината всъщност дължи успехите си на тях. 🙂

При тези обстоятелства, боя се, че няма отговор на финалния ти въпрос. Поне не един, и в никакъв случай не кратък. Ако можеше лесно и бързо да се достигне до „методика за обединяване, така че да се стигне до голяма група хора, които примерно с гласуване да стигнат до конкретика на действията си”, бъди сигурен, че това отдавна щеше да бъде направено в Испания, Гърция, Сирия, Египет, Турция – и това са само последните, не най-показателните. Което значи, че и в България вече щеше да е факт…

Благодаря за чудесният отговор, Imagine. Ами продължавам търсенето на варианти тогава 😉

Великолепна втора Ваша статия, на която отново случайно попадам! Вече съм Ви откровен почитател :). Ще си позволя да споделя някои мисли, които вдъхновихте у мен:

1. Създаване на легитимност на малцинството.
Малцинството в една истински демократична държава винаги трябва да е легитимно. Всъщност, ако трябва да съм крайна, всички ние сме малцинства – групи от хора с определени интереси, желания, вярвания. И трябва да се съобразяваме едни с други, за да може да функционира едно общество. Дискриминацията – позитивна или негативна – води единствено до недоволство и гняв. Протестиращите са малцинство, спрямо непротестиращите. Но самите протестиращи и непротестиращи също са разделени на подгрупи от малцинства, които желаят различни неща. В този смисъл, без обща обединяваща кауза, нещата са обречени… Къде са мечтите за нов свят, къде нуждата просто да имаш храна за деня… Но така или иначе ние сме свързани – деца, родители, баби и дядовци – и да се противопоставяме един на друг едва ли е решение.

2. Изграждане на идентичност, не идеи; показване на истории, не лидери.
Типичен маркетинг похват – за да продадеш нещо, създай му история. За съжаление, така забравяме какво действително ни е необходимо и се поддаваме на ирационални предизвикани чувства. А по повод елитите, ще споделя едно непопулярно мнение: средно-статистическия гражданин не е способен да „твори красота” – онази красота, която ни възхищава, докато обикаляме замъците, музеите, градините и обществените сгради в „другата Европа”. Само че тези красоти са следствие на желанието на потомствени аристократи да останат в историята с великопието на създаденото от майсторите в тяхното време. Дали обикновени хорица са страдали и измирали по строежите на египетските пирамиди, Лувър, Бъкингам палас, Белведере и т.н.? Със сигурност. Дали си е струвало? Според мен да. Иначе от живота на тези малки хорица нямаше да е останало нищо. Красотата иска жертви.

3. Проста и невъзможна за преговаряне цел.
Перфектно описание. Дали се замисля някой: защо, за бога, да гласувам след два месеца отново, след като НИЩО в правилата на играта не е променено? Това е като да извършваш едно и също действие и да очакваш различен резултат… Е, според теорията на черния лебед има шанс, но това все пак е доста рядко събитие.

4. Персонализиране на врага.
Как е възможно хора под 30 години все още да използват думата „комунист” като обида? Какви комунисти има днес, за бога? Нима за четвърт век риториката не направи крачка напред?
Комунист е бил дядо ми, лежал в Белене преди и след 09/09/1944. Или баща ми, един от малкото, които са чели и Маркс, и Рикардо, и е приел лявата идея поради убеждението си, че „хляб трябва да има за всички”. Аз все още не съм се определила, за съжаление. Вярвам, че природните закони са вездесъщи, че оцеляват само пригодните за оцеляване и че слабите трябва да отпаднат, за да може бъдните поколения да наследят „добрите” гени. Лесно е да си ницшеанец на теория. На практика, когато отпадащият е до мен и виждам страданието му, не мога да го подмина… и прегръщам лявата идея за социално общество. Уви!
Та, мисълта ми беше – кои точно комунисти са под прицела на част от протестиращите, питам аз. Станишев, Овчаров, Вигенин (изреждам произволно представители на различни поколения членове на БСП). My ass, pardon my French :). В тях има толкова комунистически дух, колкото вода в камък в пустинята. Карай да върви, важното е да говорим!

5. Забавление и привлекателност.
6. Присмех вместо спорене.
7. Използване на наличните ресурси на хората.
8. Акцията е в реакцията.
Последните четири точки, вкарани в действие на протестите днес, са като извадени от наръчник по маркетинг операции. Което обаче не бива да омаловажава стремежа на хората към по-добро. Убедена съм, че участващите в процесите са искрени (в голямата си част) и смятам, че въпреки всичко гореказано, безмислените революции имат повече принос за развитието от философските разсъждения.

По-долу вмъквам текста, с който вчера споделих последната статия на Николай във Фейсбук. Избрах обаче да дам мнението си тук, защото донякъде продължава много хубавата дискусия, която се получи с читателя hr.
Ето го едно към едно:

***
Николай Михайлов е ерудиран психолог, сериозен аналитик и човек със сърце за различни социални каузи. Преди няколко седмици той се върна от САЩ, където прави доктурантура, за да прекара лятото в родината. Написа и три статии за потестите ‪#‎ДАНСwithme‬: така, както ги вижда. Това е последната статия, която обощава първите две и добавя нови разсъждения за генезиса и идеологията на протеста, за формирането на нова десница и нов ‪#‎Реформаторскиблок‬, както и за това кой влияе на протестиращите в сянка.

С голяма част от анализа съм съграсен. Смятам, че Николай бърка в два пункта: 1) преувеличава влиянието, което „Икономедия“ оказва на протеста, и 2) значително подценява способността на хората да се самоорганизират.

Докато търси доказателства за огромното въздействие на „Икономедия“ върху груповото поведение на протеста, в анализа ми липсва друг важен играч, формиращ мислене и поведение – кръгът около КТБ, Пеевски, цялата медийна сила, която в момента е в услуга на правителството. Първо трябва да кажа, че „Капитал“, „Дневник“ и „Медиапул“ са критични не само към това правителство, но и към предишното. Докато например другият кръг, който е много по-сериозен като политически позиции, по-силен финансово, но пропуснат в статията, е медийно представян от медиите на Пеевски – медии, които роболепничеха и тогава, и сега. В това е основната разлика между двата (медийни) кръга. „Икономедия“ са сравнително по-предвидими, ясни и разбираеми в това какво отстояват и подкрепят. Но интересно би било Ники да анализира и другия тинк-танк: правителственият. Това са хората, които пуснаха слуховете, че: (а) протестиращите са платени, (б) са малобройни (200-300 души, сега 3000), (в) протестиращите са псевдоелит който арогантно се разграничава от февруарските протести с етикетите „млади, умни и красиви“, (г) и най-важното, в контекста на коментара: в дъното на всичко стои някаква скрита сила: Типинг Пойнт, Глобална България… и т.н. Не споделям това мислене за света като за система, която винаги се управлява отвън. Знаеш правилата (в случая на Алински) и манипулираш масата в „правилната“ посока. Но манипулацията е също постоянно да се внушава параноичното усещане за някаква конспирация, че зад всяко социално движение стои някаква конкретна и лесно обяснима сила, която избягва да се изявява открито, защото по природа действа подмолно. (Преди половин час ми пратиха тази глупотевина: http://reporterbg.com/pages/graf.html) С това не изключвам факта, че Икономедия има някакви икономически и политически апетити. Всяка групировка ги има. Просто в случая (поне досега е така, а как ще стане – не знам) „Дневник“ не задава хода и езика на протестиращите, а следва техния език и го повтаря и масовизира. Защото сме свидетели на нов феномен: пряка демокрация, grassroots движение в интернет. И това е втория пункт, който ми липсваше в статията. А именно:

В България, по-точно в София, вече има критична маса от хора, способни да се самоорганизират чрез социалните медии. Те го направиха с блокадата на Орлов мост миналата година. Много голяма част от безименните активисти, които станаха „Човек на годината“ през 2012г., сега участват и в този протест. (Тук и аз като Ники обобщавам груби впечатления от активността на контактите си във ФБ). Действителността е, че има няколко хиляди души, които могат за дадена кауза да се самоорганизират в рамките на един-два дни. Тези хората на втория ден от протеста спонтанно измислиха слогана #ДАНСwithme, после сами се нарекоха ‪#‎интернетлупмен‬ в отговор на Монев. Те се и саморегулират: например, отговориха с ‪#‎ignorevolen‬ на сблъсъка в хората от „Атака“ и започнаха да подминават неофашистката централа (а за този сблъсък аз вярвам, че беше планиран от соц-мозъчния тръст, който работи зад парламентарното мнозинство, но това е друга тема в големия разговор). Именно способността за самоорганизация (btw, способност, развивана в движение) доведе до Харта 2013, подписана от хора, на които имам довериe, като Поли Паунова, Зорница Христова и Марин Бодаков.

Протестиращите имат хоризонтална структура на „управление“ – те коментират, те се информират и си споделят по много и различни канали. Дори сега, когато пиша тези редове, те си препращат съобщението, че довечера „ще има промяна на маршрута! Стигаме до СУ завиваме наляво по бул.“Васил Левски“ обратно на часовниковата стрелка в кръг около НС!“ А това съобщение не идва от някакъв невидим тръст, Сорос, или от световния еврейски заговор. То е резултат от обсъжданията им от предишните дни, че правителството ще продължи да неглижира протеста, с надеждата постепенно да заглъхне и че не могат да оставят парламентаристите безметежно да се измъкнат и да излязат в лятна ваканция през август.

Въпреки забележките, които имам към статиите на Николай, те са ценни. Първо, защото е добър опит да показват събитията в по-широк контекст. Второ, защото действат като червен бутон, който ни казва да спрем и да се замислим за неща, които под влияние на емоциите не си задаваме като въпроси!

Николай, предизвикателство,но и удоволствие е да се четат коментарите Ви ! Някои от разсъжденията Ви, предизвикват болезнено проглеждане. Ще си позволя и аз да коментирам случващото се, като потенциален,но неосъществил се протестиращ.
„Непосилната лекота на протестите „….От доста време се опитвам да разбера, какво точно ме кара да съм отстранена от това, което се случва на площад „Независимост „. Дълго не можех да назова това мъгляво усещане, което не ми даваше мира и не изкристализираше в конкретна причина. Може би намерих отговора. Освен всички причини, за които слава Богу се намират мислещи хора да говорят, осъзнах, че моето съпротивление е било породено от начина, по който се случват протестите. От това,че участниците в него от ден на ден, видимо осъзнаваха „звездния си миг “ под прожекторите на медиите и ставаха все по-изобретателни, находчиви и остроумни в лозунгите си. Все „по-европейци “ в поведението си. Тези протести се превърнаха в пърформънс.С политическо лице,но все пак пърформънс. Започнах да разбирам, че изразявяването на идеи на този протест от спонтанно в началото, сега вече е дело на хора вещи във визуалните комуникации и изразните средства.Убедена съм,че това се случи постепенно и естествено, поради това, че може би ядрото, двигателят на протестите са млади и отворени към света хора и най-вече, защото професиите им вероятно са много свързани с този вид изразни средства. И това за мен е проблем. По много причини. Не вярвам в промени в сферата на обществения и политически живот(а и в личния също),които не съдържат вътрешен драматизъм и изстрадване.Не вярвам,че „революционна промяна на политическата ситема в България“, може да се постигне с нарцистично себеизразяване и самоотразяване. Започвам да мисля,че поради твърде голямото желание на организаторите, непрекъснато да „освежават“ изразните средства на протеста, рискуват да изместят вниманието от целта на случващото се към визията на случващото се.
Какво ли би било, ако никоя медия не отразяваше протестите – как ли щяха тогава да се случват те?

Цитат от форум:
„Луди ни управляват, луди ни зомбират по TV с измислени звезди – откачалки, луди протестират и те не знаят срещу какво и кой, луди ни убеждават, че мацаниците на луди, дразнещи звуци, страшни филми, скучни пиеси са изкуство.
Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“

Поздравления за поредицата статии!
Жалко, че в повечето медии, претендиращи и ‘борещи’ се за плурализъм, демократичност и т.н просто биха изтрили ваш коментар или линк към статията ви…

По отношение на протестите мен ме загубиха в момента, в който той се превърна в снобарско-елитарен.

Познавам до болка т.нар българското интернет общество, повечето от т.нар блогъри – също (някои лично, други задочно). Факт, е че най-активните в участие, тактики, отразяване и т.н дейности са блогъри, които нямат реален бизнес, или продукт или услуга или каквото и да е, повечето са креативни консултанти към НПО, фондации и т.н. Останалата активна част се превръщат все повече в самовлюбени, надменни, егоцентрични и най-вече СУЕТНИ протестиращи.

С умиление чета блогчета – 90% от съдържанието в момента е #Оставка, всеки е качил снимка колко фешън, колко оригинален е протеста, като между другото си е сложил и негови скромни снимчици от протеста, както и линк към блогчето на приятели – също готини хора.

То и досега т.нар блогосфера беше една групичка от хора/блогове, които са си чиста ферма от блогове, но сега чрез протестите, както отбелязват коментиращи преди мен, получават една доста по-широка трибуна/аудитория.

Протестиращите са обречени на неуспех, поради много прости причини, най-важната от която е: МАЛЦИНСТВЕНОСТ! Толкова е просто, 20-30-50000 души не са представители на болшинството от гражданите. Аз също не съм очарован от действията на това правителство, както и от войнстващата простащина, проявявана от предишното, но нещата се решават на избори.

Не ми харесва това правителство, не ми харесва конфигурацията в парламента, партията за която гласувах не влезе в парламента…Лошо, но не е ли това демократичния процес наречен избори?!

Явно по-голямата част от нашите сънародници избират тези партии (БСП+Герб+Атака) и ПАК ще ги избират, дори и да има всеки месец избори…

Протестиращите имат хубави, интересни и общи искания – ОК, а по какъв начин да се случат, кой да ги представлява в парламента?

Или трябва шепа хора от протеста да изготвят един ‘експертен’ кабинет?! Ами кой ще избере въпросните експерти? Чрез избори и ще реши болшинството или избрани хора от протестиращите ще се самоназначат за наши представители и ще действат от името на всички?

Избори сега, по досегашните условия/правила…Интересно какво очакват да се промени – може би +- дребни процентни разлики от сегашната конфигурация, друго?

Изведнъж новите избори ще върнат България на гражданите? Апропо, хубав слоган, лишен от практически смисъл.

Благодаря за многото положителни, критични и надгражащи коментари! Към Боби: нека си представим за миг, че ги няма всичките инсинуации около протестите. Според мен три важни и хубави неща могат да се случат. Първо, много хора да повярват във възможността за въздействие върху политиката. Този процес вече върви от протестите за Иракли и за ГМО, през шистовия газ и Закона за горите. Ако преди основният лост беше суетата на Бойко Борисов (поне за някои от успехите), вече говорим за по-„политическо“ влияние. За съжаление все още обаче механизмът не е изчистен. Не бива да мислим, че БСП или Станишев имат същите лостове, защото не е така. Второ, хиляди хора се политизираха за първи път. Говоря не за „старите седесари“ или за хората от Орлов мост, които са важни групи в протестите, а за тези, които излизат за първи път. Под политизиране имам предвид осъзнаването, че политиката не е само за „политическата класа“; тя засяга всеки и в интереса на всеки е да участва и между изборите. Тук единственото ми притеснение е от известно консуматорство (коментирам го в „Десни, бесни…“ – доброто управление не става по логиката на пазара; протестиращите не бива да очакват, че ще дойдат политици, про които данъкоплатците си купуват добро управление като услуга. И третото положително, за което виждам най-малко признаци и заради което коментарите на hr са така ценни, е създаването на възможности са съвещателна демокрация. А това ще рече, обговаране по нов начин на политическото (крайно време е да се ограмотим за понятията „ляво“ и „дясно“ извън анти/комунизма), обсъждане на нови форми на демокрация и власт и създаване на мрежа от хора, които да работят по тези нови идеи и форми. Аз лично съм доста разочарован, че партиите от „Реформаторския блок“, вместо да работят здраво, за да станат представителни – тоест, по места да развиват организации,в които хората да осъзнават ценностите и интересите си в съвещателна демокрация, вместо това те се събират, за да изградят продукт, който анонимни гласовопователи „да купят“. За мен промените в политическата система, партийната й част, минават през ре-популирането на партиите с граждани и превръщането им в организации за обсъждане на ценности, идеи, политики.
Всичко това става бавно и няма голямо значение дали правителството ще падне или не. Но процесът трябва да почне незабавно (отдавна закъснял е). В такъв процес тези обсъждащи граждани ще имат предимство. Затова в първия текст призовавах за „превземане на партии или създаване на партии“. Ако пък реформаторите са умни, могат да се опитат да направят нещо такова. Разбира се, това означава и край на апаратната власт и отваряне на непредсказуемите двери на „волята на хората“. 🙂

Imagine, надявам се скоро да има електронна платформа за съвещателна демокрация. Исландската не ми се струва достатъчно добра – трябва нещо, което моделира изпитаните форми за групова работа, дискусия и постигане на консенсус. Имам някои идеи по въпроса, но изчаквам да видя какво ще се получи в следващите месеци. Не искам да дублирам нечии компетентни усилия.

Георги, благодаря ти, развиваш насоката на разговора ни с hr. Нямам пряк достъп до групата от хора, за която говориш, и затова те липсват от анализа ми. Беше много ценно включването на hr. Относно медиите на Пеевски и КТБ. Предполагам, че не са ми толкова интересни. 🙂 Много са тромави и груби. 😉 Но безспорно е много важна и интересна тема counter-framing-a на протеста, т.е., обясненията на противниците. Ще видим. 😉

Ренета, такива тенденции има в протеста, и те от една страна му помагат да поддържа общността на участниците, а от друга го правят по-далечен за останалите (особено хора, които имат други възприятия за света).

Дора и Fan, благодаря ви за положителните отзиви. В социалната психология има една насока експерименти, които показват, че хората обръщат повече внимание на критиците си, отколкото на подкрепящите ги. 🙂 Затова исках да пиша и до вас.

Серията от статии е на професионално ниво, и много фин и интересен проблем си хванал!

Аз имам въпрос малко встрани – има ли примери за работеща „съвещателна демокрация“ и „партисипативна демокрация“? Всички леви социолози които познавам им е в устата, обаче ми се струва, че е просто поредната отчаяна надежда за нещо, което да оправи нещата ако магически се осъществи на земята!

Даже си мисля за какви плахи решения си мислим, как е бедно въображението напоследък, в сравнение с революцията на пролетариата например! Имаш ли усещането за идейна безизходица, какво да правим с развилнелия се капитализъм?

Абе, от първия момент се чудя – случайно да си същият Николай Михайлов дето беше едно време в СС и в @@?

Същият съм. 🙂 А ти същият Кольо ли си?

Същият! 🙂 Като минаваш през БГ пиши!

ПС: И аз забих в посока обществени науки. Даже горе разбрах, че напоследък се пробвам като „социален инженер“.
🙂

И моята етнографска работа се завъртя към гражданските мобилизации (но си нося от точните науки характерния реалцинизъм), та може би ще ти е интересна – http://www.academia.edu/1609895/_

#ignorethis

Толкова приказки изприказвани за нещо толкова просто и ясно. Хората са отвратени от беззакония и крещящо несправедливо неравноправие. Не искат нито да видят нито да чуят за тези същите „лидери“, които ни докараха до този хал – държава на доизмиране. Протестиращите са разнородни и всеки протестира, имайки предвид социалното си, семейно, образователно положение, разбиране и житейски опит. Факт е, че няма партия в момента, която да оглави протестите. Идеите за „Икономендия“ като за най-възползваща се и едва ли не дирижираща протестите не са сигурни. Може и да има желание за възползване, но хората са вече отвратени. Парени каша духат, внимават много и много трудно ще бъде, на който и да е, да се възползва от тук нататък, от ВЯРАТА на хората.