Николай, ами опитай ти да формулираш ценностите.
Аз не бих могъл. Не че съм станал мизантроп, но съм излишно претоварен от дребнави човешки ежедневни хитринки.

Хмм.. за няма и 20 години от невярващи в официално пропагандиранания строй рожби на социализма се превърнахме в гладно, но алчно стадо от потребители на произведени от някой друг стоки. В мъртвата хватка на монетарната система единствената ценност са парите. За едни те са власт и средство за манипулация. За отглежданите консуматори са повече забавления с които да осмислят престоя си на земята. За хората с цели те са просто средство.
Не съществуват европейски, американски или пакистански ценности, това са хилядократно тиражирани клишета, с които медиите манипулират хората.
Политическите режими, както и финансовите империи нямат ценности. Те имат само интереси.

Докато живеем в общество, в което да се реализираш означава да се „продаваш“ все повече и все по-добре, ценностите ще се припокриват с характеристиката на добрия бакалин. Това е пазарната демокрация.
Поздрави.

Поводът и примерът са чудесни за размисъл по темата.

Замислих се върху въпросите, най-вече върху последния. Доколкото разбирам, и Алеко се е спрял на този въпрос. Може би ще бъде доста по-лесно да отговорим на останалите, ако намерим отговора на последния.

Защото, ако си представим лицето, което формулира общата цел и общите ценности, и прави така, че да бъде възприет сериозно, това вече говори само по себе си какви са ни ценностите. Няма значение дали това е лицето на човек или мисията на организация.

Замислих се и върху това какво означава това лице да бъде възприето сериозно. Може би да бъде уважен труда, който е вложен в работа по формулирането. Или да бъде отделено малко от „ценното време“, за да се помисли, а не просто отхвърля и етикира. Или нещо друго..

Може би това е лице, което ще се обърне към всички останали със същото сериозно отношение, което очаква от тяхна страна към себе си. Със същото уважително отношение, което очаква към себе си. С поемане на отговорност за направеното и с очакването всеки един да поеме отговорност за онова, което не е направил, защото ценностите и целта са за всички. Лице което може да се разграничи от изрази като „всички са маскари“ или „онези са маскари“, защото те просто не работят, не поради друга причина. Лице, което може да направи така, че слушащите го да поискат да потърсят своя интерес и да работят за своето щастие, като осъзнаят, че условие за това са взаимното признание и уважение. А също някакви „неща“, по които всички постигаме съгласие, че трябва да ги има, за да можем да работим за щастието.

Ники, а ти имаш ли отговори на въпросите?

Ники, знаеш, че аз съм против това някой или група да определя ценности и да ги утвърждава като общи. Виж на какво интелектуално ниво е „американската нация“ в резултат на целенасочено утвърждаване на национални ценности – там ценности бяха толкова много неща. Имам чувството, че те живеят за мига някой като Обама да излезе и да им каже – това, това и това са наши изконни правила и ние сме длъжни да ги спазваме.. Дори да не е така. Откъде ще знаят, че не е така, след като нямат собствено познание по темата?
Помня, че преди години с теб сме обсъждали тази национална доктрина, аз тогава бях голям фен на подобен подход (up-down подход), да дадем на масите и да се грижим за тях. Радвам се, че днес не е така 🙂 Едно от малкото хубави, добри, полезни и каквото още се сетиш с оценъчен елемент неща, на нашия европейски произход е, че имаме свободата и знанието да избираме.
Друг елемент от общата картина е, че в това обкръжение и с такова общество е много трудно за нас знаещите и можещите да действаме, да правим, да движим процесите, защото сме малцинство.
Но както казах, това е друг проблем..

Добри, с леко недоверие подхождам към всяко твърдение за „интелектуално ниво“ на цяла нация. Вижда ми се някак надменно отношение към огромни групи хора, които нито познаваме, нито искаме да познаваме. Но квалифицираме.
Посланието на Обама подчертава изградени вече ценности:здрав труд и честност, смелост и справедлива игра, толерантност и любопитство, лоялност и родолюбие. Обама ги е нарекъл „тихата сила на развитието през нашата история“. Забележи! Тиха!! Тиха е, защото тези ценности са се създавали в тишината на домовете. А не всред шума на площадите.
Имаш ли нещо против тези „американски“ ценности да бъдат и български?
Защото аз нямам. Иска ми се да бъдат. Много ми се иска.
Ама за това трябва да настане една родителска революция всред тишината на домовете. От абсолютно всеки дом, трябва да отпадне приказката „учи мама, та да не работиш“. От всеки дом трябва да отпаднат приказките за некачествени нации. От всеки дом трябва да отпадне „бий, за да те уважават“, „преклонена главица сабя не я сече“, „дума дупка не прави“ и т. н. – И ще се получи Теоретично, де.
Защото тогава управници, медиатори, народ ще бъдат с тази еднаква ценностна система.

Привет от мен отново. Благодаря за коментарите. Алеко, поласкан съм от доверието ти. Не е да не съм мислил по тези въпроси, но ми се струва, че това е по-скоро добър повод за кампания, публична дискусия, за проект от рода на „Великите българи“. Може да се казва „Нашите ценности“.
Има две важни неща, които му хрумнаха относно ценностите. Едното е по отношение на линията на коментар, че тези ценности са измислени, че са инструмент за манипулиране на масите. Не знам дали е така, но ме интересува резултатът – ако момичето от Монтана вярва в тези ценности и затова отива да се блъска в Сан Франциско и работи здраво и израства, какво значи тук измислени или манипулативни ценности? Ценностите са много реални, когато хората вярват в тях и правят неща според тях. То така или иначе ценности извън хората няма.
Другото – това го засягам малко и в есето за скромността – тези ценности могат да бъдат наши черти, наши устойчиви особености, които ние просто трябва позитивно да претълкуваме, да се възгордеем с тях и да залагаме на тях. Ето например, ценността „смелост“ – някой може да каже: „Американците са нахални и самоуверени“ и пак ще е „прав“. Но когато използваме това качество по продуктивен начин, в подходящ контекст, то е ценно и можем да го наречем ценност. Едва ли в Китай някой осмива скромността на китайския селянин (както ние в България се пазим от скромността), защото тази скромност построи най-голямата фабрика в историята. Ако искат, могат да я нарекат скромност, ако искат – търпение. Но тя работи. В крайна сметка светът е много конкурентно място и за нациите, и за индивида е добре да залагат на това, което имат наготово, като го използват по подходящия начин.
Алеко, за мястото на революцията си много прав. Отделните хора рядко правят такива промени, но пък нищо не ни пречи на нас да живеем така. Всъщност, това е доста по-щастливо живеене. 🙂

Светът на ценностите…

Да вземем множеството на множествата, които не принадлежат на себе си. Принадлежи ли това множество на себе си?

Хора с различни ценности – това е факт!
Хора с общи ценности – това възможно ли е?

Когато говорим за ценности единственият консенсус е консенсусът, че не може да се постигне консунсус – Антиконсенсус! И все пак това е консенсус, нали – ние сме съгласни, че не сме съгласни. Това, че не сме съгласни, не ни пречи да сме съгласни за това.

Истина ли е това или просто е една заблуда?…

Когато толерираме различието, като обща ценност остава единствено толеранстността. А за съжаление, толерантността включва и толерантност към мързела, към духовната слепота, към омразата, към самосъжалението…

След като има нещо „за“ толерантността позволява да съществува и нещо „сруще“.
След като има харта за правата на човека, ето я и новата антихарта за антиправата на античовека:

Всеки има антиправо да бъде нещастен.
Всеки има антиправо да бъде незаинтересован.
Всеки има антиправо да бъде чужденец.

И тъй като единствената общата ценност е толерантността, ния трябва да търпим и да се съобразяваме с представката „анти“!

Та – въпросът, който поставям е за границите на толерантността. За мястото, където уважението се превръща в самоунижение. Признанието – в себепредателство. Търпимостта – в апатия.

Каква е целта на разговора с човек, който споделя ценности, противоположни на нашите – споделяне или убеждаване?
Каква е целта на живота ни – живот „за“ или живот „със“?
Възможна ли е комбинация?
До кога можем да бъдем себе си и да живеем с „другите“?

Под „другите“ има предвид тези, чиито ценности са различни дотолкова, че не са съвместими с моите.

Какво да правим с „Другите“!?

Съвременното „миро-любие“ като че ли изисква признаване на различието, независимо от неговото лице.
Но лицето има значение!
Ние се влюбваме в лицето, а тялото – него само го любим…

Да, много си прав за различията. Поради тази причина национални ценности може да се дефинират от прагматичната гледна точка на образа за себе си, на конкурентни качества, а не в личностен и интимен план.
А за толерантността – очаквайте отделно есе… 😉 Но не много скоро.
Здравей и благодаря, както винаги!

От гледна точка на американския елит е исключително удобно да се разпространяват тези ценности. Според мен не може да се прилагат в България и не може да се прави аналог. Не е възможно да се вземат и да се присадят в България. Не само – политическата култура която там съществува е коренно различна от нашата. Там всичко е постигнато с кръв и много мисъл. У нас всичко е постигнато по метода „Ъп-даун“ което простичко би трябвало да означава „от горе на долу“. Как ще обясниш на народ който избира ББ и ЦвЦв за ръководители, че инжинерите не са извънземни и че техния труд струва пари. Как ще ги накараш да повярват само в една от тези красиви думи , след като корупцията е национална доктрина! Как ще ги накараш да повярват в бога , хора които вярват че „Бай Иван“ двукратно в предишния век е освобождавал „братския“ български народ, и т.н. и т.н. Примери могат да се посочат много и пак няма да бъдем изчерпателни по отношение на описването на народопсихологията на българистанеца. Ориенталското до такава степен се е впило в нас , че не ясно дали и за колко години ще почнем да разсъждаваме като нация. Всъщност , на нас ясно ли ни е че от 1300 годишна история , България около 700- 750 години на практика не е съществувала. На два пъти в близката история е извършван геноцид ( впрекия смисъл натази дума) към българския елит . Това до голяма степен отговаря на поставените въпроси , подготовката на такъв елит изисква много време и не е проста работа. Ето за това е толкоз вреден питекантропа ББ. Няма как да бъде елит , защото е нихилистичен към всички и всичко , ужасен и безпардонен, безкрупулен наглец.

Благодаря, че публикувахте мнението ми. Понякога съм малко остър. По скоро предмет на дневен ред на обществото не би следвало да е речта на Обама, защото неговата реторика е малко „соц“ 🙂 да ме простите предварително! Сега искам да кажа следните няколко думи и изричения.
Първо, положението в нашата скъпа татковина отново се скапва. На фона на бодряшките приказки на министър председателя (той, надявам се да бъде следваща тема във Вашия блог) и министъра на финансите кризата ни грабва със страшна сила. Всъщност те са били абсолютно наясно с положението , но са ни лъгали съвсем умишлено . Зависимостта БСП-криза е очевидна , наистина въпроса е кое е първопричината , но според мен е факт че управляващите не са подготвени и съответно хората не знаят какво ги чака.
Второ , много важен въпрос , има ли алтернатива сегашното управление и коя е тя ?
Казано иначе : алтернатива ли е ББ и неговото уродливо и истинско копие ЦвЦв на сегашното управление?
Трето , произтича от второто , Десен проект ли е ГЕРБ , коя е десницата , има ли сили да „направи нещо“ както казват чичовците които пускат гласа си.
Сега ще поразсъждавам малко на тази тема , с риск да кажа няколко нелицеприятни неща, но все пак пътя към лечението на заболяването минава през точното му диагностициране.
По първата поставена тема: Кризата в Бялгария е факт отдавна , нейната сила се усеща по-малко от кризата в световен мащаб защото само и единствено нашата икономика е малко по-слаба и световните тенденции идват със закъснение, естествено бъдете убедени, че и излекуването ще дойде със закъснение от около година – две. Моите предвиждания са, че това икономическо състояние ще продължи поне около две години още и след това може да има признаци (леки) на растеж. Единствения начин да се помогне на България да се изхранва в това състояние е да се направят възможно най-големи публични инвестиции в обществени инфраструктурни проекти, по-този начин ще спасим отрасъла строителство , докато се разсеят облаците на ипотечното блато в което ще ни вмъкне Америка.
Има ли алтернатива , много тежък въпрос. Нека първо погледнем в генезиса на партията на ББ и ЦвЦв.
Той е някъде в симбиозата между оргатизираната престъпност и милиционерите , умело подпомагани иманипулирани от остатъци на ДС. Сложете щипка „Цар“ и малко други скрити комунисти като земеделци от всякакъв род, изпаднали помияри от СДС и ДСБ и ще получите приблизително точна картина. Всъщност, „Старата госпожа“ (естествено не става въпрос за Ювентус от Торино, а за столетницата от Позитано) има опит в разиграването на такива театри. Спомнете си само какви драми бяха на предишните Парламентарни избори „Изберете НДСВ или БСП“ и други такива …. Естествено това е целта , псевдо десница която ще бъде използвана за следващия съвместен мандат на БСП във властта, но този път с ГЕРБ. Следващата управляваща коалиция е БСП-ГЕРБ, бъдете сигурни! Единствената въпросителна е кой ще е премиер – ето това е най голямата интрига, нищо друго, нищичко , по този начин във властта остават и БСП и НДСВ и се удовлетворява неистовия нагон на питеконтропа да е „отгоре“. Със сигурност всички постове вече са раздадени.
Десните алтернативали са ?
Много тежък и труден въпрос.
Проблемите които съществуват в ДСБ , младостта и неопитността на Мартин Димитров, натрупаното наследство на обединената десница. Изключвам опции като Яне и всякви земеделци. Ще има ли нова дясна алтернатива около ДСБ и СДС, много , много, много въпроси . За мен отговора е че по-скоро ще се случи моето предвиждане за коалиция ГЕРБ БСП, ще трябва да преболедуваме и това.