Психология на деня

Шефе, къде са ми чорапите? (За разсейването)

Разсейване. Вероятно ви се е случвало в извършването на някаква задача да пропуснете нещо важно. Например, да пропуснете да поправите важен текст в оферта до клиент. Или пък така досадното постоянно забравяне на съпруга да простре прането наопаки и да не обръща яките на ризите към слънцето. Изглежда безнадеждна задача да научите другия или себе си на определени задачи – сякаш разсейването е нещо, върху което нямате контрол и минавате в графата ненадежден служител, непоправим (ненаучим) „мъж“ или „жена“.

Разсейване, разсейване. Какво е разсейването? Защо не ти идва на ума да направиш нещо, докато правиш едно нещо? Както личи от това описание, разсейването е разминаване между правенето и мисленето, несъответствие между поведението и намерението, между полето на действие и на преживяване. Разсейване ще рече, че с ума си човек е някъде другаде, а не в действието си. Разсейване е да мислиш за това, което следва, предхожда или което е някъде другаде – а не за това, което правиш тук и сега. Като да мислиш за безполезния си английски и как учителят ти загуби времето в гимназията, вместо наистина да четеш таблицата, която пращаш на клиента. Или да мислиш за кривите погледи на шефа през изминалия ден, вместо да отделяш внимание на всяка дреха, която окачваш с щипките на телта.

Когато правим нещо съзнателно, ние работим по идеален план за това как трябва да стане. Работейки, ние привеждаме, напасваме реалността с идеалния план в главата си. Прането се простира наопаки, офертите се преглеждат ред по ред. Но когато вместо план в главата ни е мисълта за нещо друго, ние работим на автопилот – а той не винаги е достатъчно добър.

Разсейването е да не си тук-и-сега. Вместо това, да си там-и-тогава. Ето една малко спекулативна етимология на думата: „раз-сей“ – да се отделиш („раз – “) от сега („сей“ – на старославянски, означава този, тук; „сейчас“ – на руски – „този час“; „се-га“ – “това кога“).

Сигурно сте чували азбучни истини от бизнес комуникацията като “не ходи на делова среща с много бижута” или “носи тъмни цветове”. Тези правила са израз на здрав и тукашен разум. Ако съм на среща и мъжът отсреща е изскубал прилежно веждите си, аз не мога да се спра да си представя живо нещо извън нашето общо тук-и-сега. Как стои пред огледалото с пинцета и настойчиво дърпа космите. Колко ли често го прави? Дали затваря очи при дърпането? Ползва ли пинцетата на жена си?… За какво говорехте?

Да се разсейваш значи да ти е скучно това, което правиш, да изпитваш нетърпение да го свършиш. Разсейване е да не възприемаш това, което правиш, като пълноценно действие – действие, което е интересно и в което влагаш цялото си внимание, в което СИ, в което живееш. Разсейвайки се, преминаваш в някакво следващо или предишно, не-тукашно, „по-важно“ действие.

Когато в мисленето за нещото „там-и-тогава“ влагаш активност, намерение, разсейването става припряност. Докато се събувам в коридора мисля как ще гледам мача след малко по телевизията, преживявам натискането на копчето за включване, сядането, зеления цвят, жужащия звук. Аз съм вече в друга ситуация и момент, и всичко до идването на този момент е време за минаване. Натовареният, стресиран човек е винаги припрян. Той живее и работи в бъдещето, вечно отмятащ задачи, по безкраен списък, всяка представляваща само преход към следващата, никоя достатъчно важна, за да й се посвети пълно внимание.

Ако пък не влагаш намерение в мисленето за там-и-тогава, умът ти просто се рее във фантазията – в миналото, бъдещето или алтернативна реалност и разсейването е нещо като сънуване наяве (daydreaming).

Разсейвайки се, възприемаш задачата си като нещо цяло и безформено, като акт, дейност, а не действие; нещо, което трябва да свършиш, а не да извършиш; да отметнеш, а не да изпипаш. Когато действието не ти е интересно, тоест смислено, ти го правиш „наведнъж“, накуп и не изпитваш удоволствие от протичането, от всеки миг и всяко молекулярно действие, задоволяваш се с резултата, не се наслаждаваш на процеса, не помниш какво си правил и имаш чувството, че времето е изтекло за миг.

Така че разсейването не е нарочно (извършвано от теб) или несъзнавано (извън теб), а може би всъщност е по средата – преминаване от теб извън теб. Разсейването е под твоя контрол. Ти не можеш да контролираш изпълнението, наличието – не можеш да си сигурен, че ще извършиш всичко по идеалния план или инструкция. Но – можеш да контролираш въздържанието – да не мислиш за нещо друго там някъде; още по-важно, можеш да откриеш интересното и важното в задачата, за да усетиш времето, процеса и себе си в нея.

© 2008 PsyGlass | Поддръжка от jdbg.com. | Някои права запазени.