Не като възражение, а същото, погледнато от друга страна.
Мърморещите (не съм от тях!) не изпускат ли напрежението си по този начин? (Вие по-добре от мен разбирате за какво говоря!)
Протестиращите не правят ли същото, когато протестират изобщо? Защото искане „пенсиите за 3 години да станат като средноевропейските” е съвсем същото като „всички са маскари”.
Ако изкараме „псуващите в колата” на площада при такъв вид протестиращи наистина става ако не страшно, то неприятно – връщане назад по изминат път. Вече имаме примери.
За протести и време за протести имам намерение да напиша нещо в блога си, но нека отминат сегашните – не искам да се приеме като „против” или „за”.
Само една посока на гледна точка (на Вас няма нужда да Ви обяснявам надълго и нашироко): кога е време за „принципни” протести – няколко месеца преди избори или няколко месеца след избори?
Заб. Всичко по-горе е от позицията на Вашата публикация – лична реакция. Игнорирам напълно партийни и антипартийни пристрастия и подобни, които променят коренно посоката на разсъждения.

Да, протестите изобщо работят за системата – те изпразват напрежението – недоволството в празно пространство. Виж, аз ще протестирам за това http://edname4ta.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=193082&df=45&dflid=3 – да участвам в определяне условията на живота ми /доколкото зависи от човешки решения/

Благодаря Ви, Графе и човек.
Въпросите, които задавате, са проницателни. Демокрацията не дава прости решения, а още по-малко – бързи. Имам идеи да напиша някоя и друга статия и на тази тема. Постингът ми в случая не искам да е обяснителен – това е нещо набързо и рязко надраскано, защото не се чувствам комфортно в момента да разсъждавам относно протеста – чувствам се в настройка за правене, не за говорене. Не искам да говоря надълго колко хубаво нещо е правенето – вместо това го правя.
Мнението ми е, че демокрацията трябва да се живее всеки ден. И се опитвам да го правя. Затова блогването като форма ми е малко монологично, но… За мен големият въпрос е как хората започват да практикуват „приетите“ идеи, да ги живеят. Наблюдавам кампанийност и спихване в повечето „добри практики“ – от разделното събиране до качеството на нови продукти. Това е една от темите, с които ще се занимавам задълго в моята психология. 🙂
Поздрав!

Браво

Здравейте,

Докато четях се замислих за произхода на думата „протест“:

„про“ (за,в името, в подкрепа) + „тест“ (проверка, изпит, експеримент).

Следователно: да „претостираш“ означава да поставяш тестове, да проверяваш, да задаваш въпроси, да тъсриш отговори…

Протестът е форма на любопитство. Контрол за качество. Израз на задълбочен емпиризъм.

А какво представлява нашия живот без въпросите?
Какво представлява нащето усещане за самите себе си без любопитството?
Какво представлява количеството без качеството?

Струва ми се, че да протестираш е най-човешкото, защото на този етап само хората са се сетили да задават въпроси (тестове)…

Разглеждайки живота си като тест, „да протестирам“ за мен означава „да утвръждавам“ живота си.
„Про-тест“=“Про-живот“.
(не няма нищо общо с „про-кредит“, макар че някой хора живеят на кредит :-))

А аз искам точно това!

За да го направя, обаче трябва да се разделя с „колата“ си… Да, онази кола – колата на егоистичния аутизъм и на отровната агресия!

Да! …ще трябва и да си подобря обноските…

защото:

Псувня в суе е суета всяческая!

Като реакция на съобщението , че напускате групата на ДСБ Ви питам : А Вие КАК оцелявате, другарю Михайлов? Как ще оцелявате от тук – нататък ?

Егоистичният аутизъм и отровната агресия може да се открият и в многословните и трудни за проследяване метафори и сравнения, в патоса на сложната ироничната оценка и саркастичния присмех, на които често ставахме слушатели …докато държахте мегафона…С какво, питам аз, сте по-добър от Волен Сидеров, например ?! Надявах се да не се случи така, но трябва с болка да кажа, че май допринесохте повече вреда, отколкото полза, а сега с това напускане – сте направо едно недоразумение…аман от предатели! Що не се предавате едни други, че да ви мине меракът, но се скрийте, че не мога повече да ви гледам и слушам – писна ми от вас – даже не мога да се надявам, че това е поредната „грешка“.Погнуса.

А Вие как ще оцелявате оттук-нататър, другарю Михайлов ?!

До Н.М. : Що не се скриеш по-надълбоко в почвата, че ми писна от предатели! Аман – Погнуса.

Не знам защо трябваше да изтърпявам да слушам как уж насочваш наляво многословните си иронични оценки и високомерни метафори…изпаряваха се като … върку напечен камък – подозирах, че целта е била да го наторяват…

Госпожо Мирчева, господин Мирчев! Разбирам гнева Ви, но го насочвате в грешна посока. Аз съм ДРУГ Николай Михайлов – вижте снимката в секция „За мен“. Колегата д-р Николай Михайлов, психиатър, нямам честта да познавам, потърсете друг начин да комуникирате с него – може би има блог, не знам.
Поздрави и не късайте нерви, ще Ви трябват. 🙂

Много яко, не те ли обявиха за човек с фалшива самоличност, който участва в пъклен план за очернянето на господин Командира? 🙂 Ти всъщност само си се кръстил така, за да изглеждаш като „психолога-ренегат“ и когато той напусне ДСБ да се изфабрикува цял блог, където неговата професионална работа да го извиси като социален и полезен човек!
Това е пъклен план на комунистите и евреите за завладяване на света.. И ти си част от него!!!

Мисля, че ще помогне, ако се представяш с бащиното си име, вместо с фамилното. В интернет де, иначе на живо едва ли ще имаш проблеми. Естествено, стига да не си Михайлов Михайлов. Тогава вече наистина не знам. Щото така рискуваш под всяка твоя публикация да намираш коментари в стил „А вие, д-р Михайлов, как така напуснахте ДСБ, мерзък предателю?!“
😉