Власт и демокрация
Каква е музиката на #ДАНСwithme? За рамката, смисъла и целите на протестите
Правят се сравнения между зимните и сегашните протести. Как например зимните били за материалното, а летните – за моралното, или как тогава протестиращите са били бедни, а сегашните „плащат заплати“ или „плащат сметките си редовно“. Някои пък протестират срещу разгранчението. Но сравняваме протестите и протестиращите и така пропускаме нещо много важно от контекста. Гледайки цветовете, не виждаме рамката на картината; гледайки персонажите, не виждаме прожектора; гледайки танца, не виждаме музиката.
В момент на медийно затъмнение (под одеялото си) осъзнах, че много важна разлика има в публичното отразяване на протестите – медийно и коментарно. Всъщност хората, които казаха преди три дни в предаването „Лице в лице“, че са „красиви, истински и интелигентни“, не бяха формулирали тази обща идентичност сами. Тези самоназовавания бяха почерпени от медиите, и най-вече от тези на Икономедия (Дневник/Капитал). Например, коментарът на Георги Господинов „Протестиращият човек е красив“ или коментарът за „Разумния протест“ – препубликувани от „Дневник“. От познатите ми във Фейсбук, ходещи на протестите и пускащи „новини“ в профилите си, може би 90% са статии от „Дневник“ или „Капитал“ (а останалите 10% са почти изцяло „скандали“ от типа интервю на Пеевски пред невероятно.ком).
„Революцията“ този път е различна с комуникационната си инфраструктура (и тук не става дума за айфони и фейсбук). Очевидно има една „Либерална мрежа“, в чийто център са Дневник/Капитал, която служи за развиването на протеста. Ако отворите „Дневник.бг“ ще видите, че това не е просто онлайн вестник. Това е ресурсен център за протестите и публично пространство, в което се формулира и формира идентичността на протеста. Дневник изпълнява и по-традиционни функции на пристрастна преса – например увеличава грешките на „таргета“ си и смалява добрите му ходове. Също традиционно, Дневник отразява избирателно самия протест. Но тук това е насочено не само към „общественото мнение“ (традиционно), а към самите участници. Това е важно, защото тук почва ролята на „Либералната мрежа“ за формиране на идентичността на протеста. Хората виждат там себе си на хубави снимки, в хубави моменти, с хубави коментари. Те са герои в Дневник и е нормално да отварят сайта многократно в протестните дни. Същевременно, препостването във фейсбук създава множество верижни реакции и обратни връзки и в крайна сметка една мрежа за създаване на смисъл. Какъв точно смисъл?
Дневник/Капитал подбира измежду многото и различни групи протестиращи определени лица и ги прави „протестиращиТЕ“. Например майките с деца, креативните костюми и т.н. Това е образът на протеста. Дневник също препредава и усилва индивидуалната иновация – популяризира хаштагове, слогани, но и тактики. Очевидно част от протестиращите искат да конфронтират Волен Сидеров, но Дневник популяризира тактиката на ignore. Дневник също оформя идентичността, а може би и идеите на протеста. Медията препубликува „от блоговеТЕ“, но не от всички блогове. Критики към протестите почти не се публикуват (освен неадекватните, провокативни реакции на политиците), тоест, това не е дискусионно пространство. Но определени рефлексии се публикуват, за да станат саморефлексии на протестиращиТЕ. Как се оформя идентичността? Например Дневник публикува текста на Емине Гюлестан („Протестът на една мръсна туркиня“), с което помогна за потискането на етническата нетолерантност и моделира (медийната) идентичност на протеста. Ясно е, че много от протестиращите остават туркофоби, но картината, която виждаме, е на „интелигентни“ и толерантни хора. Същевременно, във Фейсбук си проправиха път няколко блогвания в смисъл „не бъдете нетолерантни към левите, ние също сме против мафията“ (напр. Ваня Григорова, „Червени боклуци“), но явно Дневник/Капитал нямат против протестът да е срещу „червените боклуци“ и не препубликуват подобни послания. Друг автор писа „За протеста от грозните“ и бе препубликуван. Тоест, Дневник прокарва границите на общността на протестиращите. Друг пример – снимка на добре подредени боклуци (истински) от протеста, с идеята, че протестиращите са цивилизовани хора. Разбира се, много хора, особено от „късните“ протестиращи, не ползват така активно кошчетата за боклук, но това не присъства в отразяването и те не са „протестиращиТЕ“. Благодарение на фейсбук и препостването тези акценти не са просто селективно отразяване за създаване на медиен образ, а формиране на норми за поведение, тоест, ефектът е в реалността. Остава въпросът, поради липса на публично дискутиране на тези норми/ценности (форумът на Дневник е недиалогичен и всъщност доста мразещ), дали тези норми са осмислени или са приети на принципа cool, особено ако са с хаштаг. Дневник, чрез коментарни рубрики, се опитва да даде и обяснение на случилото се с Пеевски, което да стане най-правдоподобната версия за протестиращите (това, че олигархията се е оляла). Има и други версии, но тази е публикуваната и препубликуваната. Най-накрая, Дневник/Капитал свързват ресурсите на протеста – например „новината“ за уебсайт, на който може да се поръчват плакати. Очевидно това не е новина, а връзка към ресурс.
В обобщение, ако отворите Дневник, вие не виждате просто вестник, който е обявил война на правителството. (Ако искате да видите такъв, отворете „СЕГА“ – това е просто електронен вариант на преса, в която инструментът за борба са грубовати тенденциозно-оценъчни статии – скучно). Дневник е платформа за протест – с ресурси, с пространство за планиране и говорене. Но това пространство – въпреки „мненията от блоговете“, туитовете и форума, не е пространство за истински публичен дискурс, защото то не е на протестиращите. Това е илюзията. Както сайтът за плакати се е маскирал като новина, така и медията всъщност е пространство, управлявано от някой извън протеста. Редакторите подбират „блогърите“, „коментаторите“, туитовете. Разбира се, ако всички коментари тип „разумният протест“ или „красивият протестиращ“ бяха от редакцията, обсебването на протеста щеше да е по-очевидно. Често Дневник ползва „блогъри“ или автори от други близки медии, например „Култура“, като така създава илюзията за дискусионно пространство, а туитовете и блоговете създават илюзия за пространство, създадено от протестиращите. Дневник използва името и битието си на вестник, за да формира мнение чрез целенасоченото „отразяване“ на мнения и контролиране на хидропонно пространство за публично говорене (напомня ми как тинк-танковете се представят за изследователски институти, за да представят пристрастна ненаучна позиция). Искам да уточня, чене говоря за груба манипулация на „масите“. Използвах по-общото понятие „Либералната мрежа“, за да подчертая, че това е мрежа от хора със социален и културен капитал – журналисти, уебдизайнери, комуникационни професионалисти, политици, артисти и не на последно място – индустриалци (КРИБ се обяви за незабавни избори). Много от тези хора са и протестиращи, т.е. тук не говорим за кукловоди и кукли, а за мрежа, основно в София, от хора от „креативната класа“, която в момента е в симбиоза с голяма медия и финансов капитал. В случая и влиянието, и ползата е взаимна, а способността за комуникация идва от споделените културни и технологични инструменти. Дневник/Капитал формират идентичността на протеста, но го правят като усилват и фокусират върху съществуващи елементи от него, подбрани на принцип, известен на редакцията (може би принципът е просто „хора като нас, редакторите“?).
Какво липсва? На първо място, мотивацията на протестиращите на улицата и на индустриалците-издатели, които „ще помагат с каквото могат“ (Левон Хампарцумян) е различна и интересите им може би не се срещат в безкрайността на демокрацията. В крайна сметка, не е ясно по какво да отличаваме олигарх от индустриалец, ако и двамата имат финансова власт, която превръщат в политическа (и обратно). Единият може би действа незаконно (неморално?), а другият използва медията си законно за подкрепа или промяна на управлението. И в двата случая властта не е у хората на улицата.
Второ, сърцето на тази „Либерална мрежа“, порталът Дневник/Капитал, може да създава идентичност, но много трудно ще създаде цели. Наблюдавах подобен процес в движението срещу шистовия газ – по-лесната задача е да се формулират общи обяснения на ситуацията (кой е виновен, какъв е проблемът) и идентичност (кои сме ние), отколкото какво да правим (в теорията на социалните движения това се нарича съответно диагностичен, мотивационен и прогностичен фрейминг/интерпретиране). За да се формулират автентични и споделени цели/искания, е нужен публичен дебат, истинска сфера на публичното, а не такава, създадена от медия. Както Димка Гичева-Гочева коментира наскоро, сегашните протести нямат лидери, нямат речи, нямат обсъждане (Какво произтече от детските рисунки? Възрастните нямаха ли визия за България?). А може би имат, но те не са в Дневник? Тук се връщаме към зимните протести, когато имаше и лидери, и конкретни искания (не само за цените на тока, имаше 11 конкретни предложения за изборния кодекс например), и публично говорене. Тогава реакциите на медиите бяха много по-различни от сега. Лидерите бяха канени в студия, за да „ги разкрият“ колко са боси в политиката и колко са несериозни. Коментаторите (някои абонирани за Дневник, вкл. и сега бистрещи протестите) осмяха исканията на протестиращите като „болшевизъм“ (Е. Дайнов) и „цялата власт на съветите“ (Красен Станчев). Това бяха етикетите, които лепнаха на идеите за пряка демокрация, дошли от „грешните“ протестиращи. Впрочем тези идеи витаят и сега, когато (може би същите) протестиращи говорят за конституция и ВНС и т.н. Но това говорене остава извън „отразяването“, а на фокус е „човекът“. Оставката на правителството е единствената „отразена“ цел. Може би защото говорене за целите неминуемо ще раздели протестиращите (както стана със зимните). Може би защото проверката на реалността вещае твърде подобна парламентарна конфигурация при „незабавни избори“. Може би защото Дневник не иска да натрапва идеи „какво да се прави“. А може би има и по-дълбоко обяснение – мисленето по конкретни искания ще доведе до осъзнаването, че демокрацията не е само един вид, и пазарната икономика не е само един вид, и правовият ред има различни форми; и всъщност протестите не са просто „хората срещу мафията“ или „демокрация срещу олигархична власт“, пък после разумните и моралните ще се разберем. Медийно моделираните от „Либералната мрежа“ протести, със своето обяснение и идентичност, имат по-конкретна и по-тясна цел по параметрите демокрация/държава/пазар. В която ще спечелят НЯКОИ от протестиращите и съвсем не „хораТА“.
Проблемът с липсата на истинско публично говорене се вижда когато протестиращи повтарят артикулираните в Дневник елементи на идентичността. Например, „протестиращият човек е красив“ на Г. Господинов (красива мисъл) се превърна в „протест на красивите“ в устата на участник в „Лице в лице“. Очевидно смисълът е екзактно обърнат, ценността е станала материална, съществуването е станало същност. Красотата идва от протестирането, а не протестирането идва от това, че си красив (перверзен марксизъм: „имам пари -> (мога да се поддържам) -> десен съм и съм бесен -> протестирам срещу ляво правителство; красивостта като епифеномен на „битието определя съзнанието“).
За да имат протестите успех наистина, в хоризонта на демокрацията, а не на падането на едно правителство, въпросът за целите (какво да се прави?) трябва да бъде поставен. Някои протестиращи („разумните“?) критикуват други обществени групи, че не знаят какво искат и се движат само от материален стимул (подигравателния клип с ромите, подкрепящи Пеевски; „турците“ и т.н.) Но разликата не може да е само в това кой колко пари изкарва и дали ги инвестира в coolness. Къде са артикулираните и осъзнати интереси на „истинските“ граждани? В крайна сметка, за да имаш власт, трябва да имаш ясни цели, основания и план. Сигурен съм, че индустриалците зад Дневник/Капитал ги имат. Нима това не тревожи хората на улицата? Нима само на политическата арена демокрацията е в опасност? Могат ли протестиращите да се еманципират от платформата на Дневник/Капитал? Няма да е лесно. Опитайте за един ден да не отваряте сайтовете им и вижте разликата. Ще бъдат ли „социалните мрежи“ толкова успешни? Ще стигат ли хаштаговете за обяснение на случващото се, за обсъждане на тактики, за формулиране на цели? Нека не романтизираме социалните мрежи – фейсбук не може да бъде агора.
Нима не е време протестиращите да правят политика? Да правят партии или да превземат партии, да правят политики или контролират политики? Надявам се хората, които „си плащат сметките“, да осъзнават, че не могат да купят „морални политици“ на политическия пазар. Дори „средната класа“ не може да купи добро управление. В обсъждането на протеста се чуха гласове участниците да не се определят според способността им да консумират. Нека отнесем тази критичност и към консумацията на протестната инфраструктура. Онлайн-люлката на протестите може и да приспива.
Коментари
34 comments for “Каква е музиката на #ДАНСwithme? За рамката, смисъла и целите на протестите”
Коментирайте
Много точен и добре аргументиран коментар. Поздравления…
Благодаря Ви за точния анализ, г-н Пеевски!
Забележително. И плашещо.
Поздравления за тази статия.
В същото време си мисля , че всеки субект , бил той физическо лице или фирма/корпорация разглежда всяко обществено явление през погледа на своят мироглед , а защо не е своят интерес.
аз бих се радвал да видя някакво форматиране на текста с подзаглавия, подточки или друго, тъй като така е малко трудно да го смеля погледно „по диагонал“ 🙂
И съответно ако нещо ми закачи погледа и ми е интересна дадена позиция – да се зачета повече.
Казвам го с цел подобряване на статията и това тя да стигне до повече хора.
Не съм я чел цялата и не мога да взема отношение.
за някой медии има протести,а за други няма(ТВ7 и другите пеевски)Разбира се,незнайния автор това не коментира.За него е важно да си каже,каквото Трябва, за Дневник/Капитал.И не си мислете,че това е по поръчка,явно си му идва от вътре.Под одеалото.
Николай, Вие как разбрахте и откъде разбрахте, че протестиращите четат само посочените от вас вестници или уебсайтове? Или как стигнахте до извода, че протестиращите могат да бъдат манипулирани? Не е коректно от Ваша страна, наистина. Или какво ако аз чета изданията на Пеевски? С Уикенд ли ще науча нещо повече за света?
Благодаря за коментарите.
Димитър Димитров, разбира се. Според мен е добре индивидите, групите и фирмите/корпорациите да осъзнават своя интерес и да действат според него. Също така, когато два субекта действат в партньорство (както твърдя по отношение на Дневник/Капитал и група от протестиращите), да са взаимно ясни ролите и интересите. Една от целите на текста е да експлицира ролята на Дневник/К. Както виждате, не коментирам интереса им, защото не искам да спекулирам напразно.
Margarit, ако погледнете други мои статии, ще видите, че обикновено се стремя да улесня читателя (и себе си). За съжаление точно в момента нямам време за това – статията я написах в откраднато време от други неща. А и събитията са толкова бързи, нямах време за редактиране.
Д-р Petroff, не виждам противоречие. В случая коментирам Дневник/Капитал и част от протестращите, за които те са платформа, но същевременно са смислообразуваща сила. Не твърдя, че всички медии преекспонират протестите.
Нели Иванова, не мога да знам какво четат протестиращите. Ако погледнете края на втория абзац, ще видите, че твърдението ми се базира върху наблюденията ми от приятелите във ФБ, посещаващи протестите. Това не е „научно“ издържано наблюдение, но и аз не правя научно изследване на протестите.
Както може да видите в средата на 4-тия абзац, аз подчертавам, че не говоря за манипулация. Това би било много опростенческо. Връзката не е еднопосочна, а по-скоро мрежова и симбиотична. Проблемът е в мимикрията на единия партньор (медията). Тя според мен съдържа заплаха за дългосрочната цел на протестите.
Не Ви препоръчвам „Уикенд“. 🙂
Много добър текст. Поздравления.
Само с две неща не съм съгласен. Първо, социалните мрежи не само могат да са агората и ще бъдат агората в недалечно бъдеше – те в известен смисъл вече са агората. Второ, няма нужда да се превземат партии. Те не са политиката, хората са политиката и те правят политика чрез този протест, осъзнато или не.
ср, дано. Моят опит досега с протести и движения показва, че социалните мрежи не могат да заменят мисленето заедно наживо. Прегледах исландската система – много ограничена ми се видя за истинска deliberation.
Отличен анализ. И правдив.
И коментарите са очаквани…
Поздравления 🙂
Исландската система (ако става дума за местната в Рейкявик) е едно много добро начало и със сигурност ще се развива. Реално няма принципни проблеми за извършване на всички стъпки на ендо офлайн deliberation събрание, като има много допълнителни удобства (асинхронност, цена, липса на натиск за бързо обработване на информация и т.н.). Единственото, което липсва е контактът лице в лице, който може да води до по-добра слушаемост на мненията и до по-бързи уточнения.
Пък и ценността на този тип системи не е само в разискванията, дори само като база за събиране на идеи и пособие за някаква обратна връзка си струват.
Николай, харесвам позицията Ви. Сериозна и отговорна е. Мисля си, че, ако обърнем бинокъла, „красивото лице“ на протестите не е преднамерено моделиран аватар на самовглеждането, а търсена (защо не и припозната), явна (офлайн), диверсифицирана, обществена „само“-идентификация. Тук „Либералната мрежа“ е прокламатор, протагонист, про-понент… Но и да махнем бинокъла, сте прав, че, въпреки нагласите, „Либералната мрежа“ не е модусът за излъчване на лидери и формулиране на общи цели, така необходими за възникване и утвърждаване на обществени движения.
лелее…колко много философстване и кухи психологизми, за да се каже това, което се казва…и зад целия водопад от думи прозира идеологичната позиция на автора..да си го беше казал направо…резултатите от изборите през май показаха в голяма степен етимологията на „зимните протести“.
Сегашните протести са паническа реакция на сериозна уплаха. Трябваше мълниеносна реакция срещу повече от сериозна заплаха за Някои.
Накратко, няма място за дълги обяснения:
В цял свят мафията (олигархията) не се страхува от „външни“ посегателства. Части от нея получават сериозни удари само чрез хора от „вътрешния кръг“, които знаят истинските слаби точки, невидими „навън“. Подобна възможност очебийно пропуснахме благодарение на „красивите протестиращи“. Защото надали някой от вас сериозно мисли, че Станишев е олигофрен или Пеевски хлапак, жаден за власт. Тогава? Сами си отговорете.
Застрашените (очевидно сериозно – те явно добре знаят с какво разполага Пеевски) нямаха време за по-широка „кампания“, затова „хилядите“ са в София.
С това не искам да кажа, че имаше възможност да се ликвидира нашата олигархия. Но поне една сериозна част от нея със сигурност щеше да загуби в техните вътрешни борби.
Колкото до „новото гражданско общество“, очевидно има и нещо ново – например, като 4 годишни деца да викат по микрофона „Червени боклуци“, а техни връстници да рисуват протестни рисунки…
Отново благодаря. Удивително е колко много преглеждания има този текст, който е един от най-импровизираните, които съм писал. Явно рецептата за успешно блогиране е да се пише по политически теми.
ср, ако имате трайни интереси към deliberative democracy, ще се радвам да продължим диалога – пишете ми, моля, на мейла.
Ваня Славчева, мненията ни са близки. Моят песимизъм идва от предположенията ми за интересите на индустриалистката част от „Либералната мрежа“.
Велислава, трудно ми е да Ви отговоря… Не знам дали очаквате. Все пак, обръщам внимание на две неща. Аз избягвам прости и еднопосочни обяснения, а Вие спекулирате, че протестите през зимата били организирани (? от неясния Ви израз не мога да съм сигурен) от някои от партиите в парламента сега. Не мисля, че имате аргументация тук. А относно идеологията, която прозирала… Не виждам какво е лошо, точно обратното, радвам се, че има прозрачност. Идеология винаги има и важното е тя да е ясна. Обективна наука и експертни правителства няма (мога да предоставя източници, ако желаете). Едно от основите ми притеснения, видими в текста, е именно взимането за даденост на много от обясненията и допусканията около протеста, някои от които прокарвани последователно от Дневник/К. Да вземем например искането за законност. Добре, ако законът обслужва частни финансови интереси (например банки), ще имаме върховенство на закона и правова държава, но ще имаме ли добро общество (справка – САЩ). Или друг пример – демокрацията. Борим се за демокрация срещу държавата на мафията. Но каква демокрация? По-широка или по-ограничена? Кои въпроси ще са част от публични/политически (т.е. демократични) обсъждания и решения? Я погледнете декларацията на КРИБ срещу правителството. Там се казва: „Фирмите-членове на КРИБ изповядват основни демократични ценности като правова държава, върховенство на закона, икономическа свобода и толерантност.“ Да забелязвате проблем в това понятие за демокрация? Идеология? Да Ви липсват неща като „гражданско общество“, „човешко развитие“ или „справедливост“? Това си е най-открито дефиниране на ограничена либерална демокрация, в която основната роля на държавата ще бъде да осигурява законност. Останалото ще е работа на „икономическата свобода“. Скритостта на тези допускания и тази идеология е големият проблем, за който говоря в предпоследния абзац. Бъдете по-критични.
Графе, четох тази обяснителна версия. Не се наемам да й дам оценка, просто нямам данни. Струва ми се, че за КРИБ това правителство все пак е твърде ляво (въпреки десния премиер и дясната фискална политика). Спирането на приватизациите на ВМЗ, БДЖ, подобни неща, е нетърпимо за либералните икономисти.
От статията прозира истината, че това е протест на „почти-ситите“ срещу самозабравилите се „преситени“. Такъв протест няма как да е икономически сериозен и затова е по-слаб и морално-хилав, па макар и по-масов от този през зимата. Постепенно, дори и да нараства, протестът от притеснителен може да стане занимателен за правителството. БСП и ДПС постепенно могат да се адаптират психологически към перманентния протест, а последният да се банализира морално. Единственият изход към успех за почти-ситите протестиращи е към тях да се включи съществена част от полугладно население, което, обаче, може реално да се появи чак към зимата. БСП и ДПС би трябвало отсега да вземат мерки дотогава да са в състояние да подадат хляб за беднотията, която единствена може да ги свали от власт. По този въпрос вероятно няма да „сгрешат“ така както направиха с Пеевски.
Благодаря за този коментар. Вероятно е добре страстите малко да се успокоят. Думата „мразя“ ме плаши. Не я приемам. Плаши ме и агресията – хвърлените камъни, счупените стъкла. Не чух политиците да осъдят агресията. Явно ги устройва. Нали е срещу БСП.Странно повтарят, че е пострадал журналист. А ако беше постадал „червен боклук“? От началото чета коментарите и съм ужасена. Това ли са чистите, красиви, интелигентни и учени хора? Могат ли те с такава лекота да произнасят и изписват псувни, нецензурни думи, грозни жестове…Супер сме. Само да се махнат червените. Те ще се махнат, това е сигурно. Кой ще ги смени? Назначени от Плевнелиев хора? Та нали тъй обсъждания проблем с Ботев и Димов беше точно тяхно дело? Някак това не ни устройва в момента да го признаем. Тяхното извинение (ако имаше такова)приемаме, на другите не. Двойните стандарти продължават. Странна логика. Три години Бойко не се извиняваше. А и никой не му искаше извинение. Радостта от простотията и неграмотността беше всеобща. Радваха му се и красивите, умни, интелигентни хора. Сигурно са гласували за него. Какво ги изведе на улицата? Пеевски? Та той беше близък на Бойко – доскоро. Сега вече е негов враг. Странна логика.Изумявам, гледам и не вярвам на ушите си. Спират ли красивите, умните, интелигентните пред централата на Герб? Май не, а и медиите не го отразяват. Бойко пак е героят на деня. Докога?
Уважаеми Николай, благодаря за любезния отговор. Ако позволите, ще Ви цитирам: „А относно идеологията, която прозирала… Не виждам какво е лошо, точно обратното, радвам се, че има прозрачност. Идеология винаги има и важното е тя да е ясна.“ Тъй като ние всички сме хора, т.е. субекти, като цяло е трудно да се избяга от субективността (макар и това да не изключва наличието на обективност в законите на Вселената). В тази връзка не виждам какъв е проблема да „прозира идеология“ и в статиите на гореспоменатите ежедневници (така както се случва в целия ни субективен свят)и особено в момент, когато политическата сцена в държавата ни е изключително грозна… или иначе казано, „за всеки влак си има пътници“ и за всеки човек – вестници, всеки да чете онова, което му импонира най-много и да мисли с главата на раменете си…
И още нещо: смисълът на анализа в психологията е да потърси корените на дадено явление или състояние, да илюстрира „скритата картина“.., но той е безсмислен, ако след това не бъде съпътстван с адекватни действия. Хубави дни!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ
ПРОТЕСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
ЗАЩОТО НЕ ЩЕМ ДА СА СЪЩИТЕ И ДА Е СЪЩОТО!
ПРОТЕСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
ЗА ДА СИ ВЪРНЕМ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ!
Властващата партийно-олигархична политическа система и нейното клониране е пагубна за България и българските граждани!
ПРОТЕСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ЗАЩОТО:
Не може да даваме власт без да притежаваме власт!
Не може да даваме власт без да я контролираме и отнемаме когато не е по интереса и волята на народа!
Не може да избираме кой да управлява държавата ни без ПРАВО НА ИЗБОР по собствени правила!
ПРОТЕСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
ЗА ДА Е РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ:
– активно функциониращо самоорганизиращо се гражданско общество;
– абсолютно равноправие и равнопоставеност при формиране на политическите субекти;
– държава на гражданите с открито и обществено контролирано управление;
– свободно и пряко избираемо, подлежащо на отзоваване гражданско представителство в законодателната институция на българското общество;
– ясно формулирана и безапелационно заявена Отечествена кауза на българите;
– дългосрочна и ресурсно обезпечена национална стратегия за развитие на държавата и обществото
Марине,
намирам за правилно всичко което си написал. То е демократично и национално-отговорно. Но има и още един проблем:
Как ще се премахне властта на богатите?
Тяхната власт произтича от парите, които текат към тях от така наречения „свободен“ пазар, който е истински свободен само за богатите – да купуват евтино (предимно жив труд) и да продават скъпо същия труд във вид на стока. За бедните пазарът е почти робски.
А с пари се корумпира всичко, дори и гражданския протест, ако последния не се обърне срещу „светая святих“ на свободния пазар – частната собственост върху средствата за производство. Тази истина се знае от 150 години и непрекъснато се прикрива, маскира и мистифицира от богатите. Но ако протестиращите са наистина интелигентни не трябва да игнорират, а да издигнат истината като основен лозунг.
Поздравления за избора на образ (Николай Михайлов, психолог)!
Много ми хареса вашия анализ и го постнах във FB. Надявам се, че нямате против..
Благодаря, заповядайте! 🙂
Съгласен съм, на мен по едно време ми дойде в повече цялата пропаганда на дневник, а преди това отказах да чета коментарите по статиите, заради бликащата оттам невероятна злоба. RSS in M2.
Допреди известно време бях готов да се закълна, че Капитал/Дневник са единствените обективни медии в България. Явно съм бил в дълбока заблуда. Поздравявам автора на този материал.
Моите уважения! Страхотен стил!
Рядко ми е доставяло такова удоволствие да чета „импровизиран“ текст. Имам чувството, че сме застанали на една височина и гледаме един и същ филм – рядко съвпадение 🙂
Благодаря Ви за добрите отзиви! Наистина, това са по-скоро скромни есеистични наблюдения, чиято ценност е в наличието на теоретична подготовка. Правя и едно систематично изследване на социално движение в България, което ще бъде по добри научни стандарти.
Надявам се да провокирам мисленето на читателите. 🙂
Проблемът за мен е, че политиката ни (и не само у нас) се е превърнала в нещо не много по-различно от продажбата на FMCG (бързооборотни стоки). Маркетинговата стратегия е същата, организацията на рекламни събития, хепънинги, медийни представяния и изяви, посланията, както и опитите да убедиш купувача, че всичко е спонтанно и с благородна цел… Ако не познавам кухнята, аз ще имам усещането, че съм спонтанен участник и действително ще съм такъв. Познавайки я (кухнята) обаче, ставам неспособна да се включа, защото всичко ми изглежда фалшиво, дори и повечето участници да са искрени. Ужасна дилема :(!
А и без рационална кауза – защото Оставка! при почти сигурно възпрозводство на статуквото без промяна в изборния кодекс, не е кауза – се превръщам в поредния непротестиращ, който иска промяна…
Реших да споделя случка от „форума“ на Дневник, която колкото косвено толкова и пряко засяга вашият блог.
Става дума за ненужна цензура под статията Сайтът NОрешарски обединява информация за всички протести срещу кабинета (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/07/10/2100627_saitut_noresharski_obediniava_informaciia_za_vsichki/?ref=id)
Прилагам три screenshot-а, с уточнението, че изтритият коментар #18 на потребителят comcast препращаше към http://psyglass.net/?p=322р.
http://bayimg.com/DaNDEAaeL
Дора, нещо подобно си мислех днес относно „Реформаторския блок“. Вместо партиите в него да работят здраво на местно ниво и да разширяват организациите си, така че да имат представителност, те се опитват да създадат продукт, който да продадат на анонимния купувач-гласоподавател. 🙁
Чистотата е за бой, благодаря за опитите да популяризирате коментара ми. „Икономедия“ очевидно пресолиха манджата и от един момент повече пречат, отколкото да помагат на протестите.
Малко късно коментирам, но едва сега видях и прочетох статията. Макар изцяло да подкрепям идеята ви, че гражданската отговорност трябва да се превърне и в политическа отговорност за да има резултат (т.е. ясно поставени и преследвани цели, в нови политически формации и с нови лидери), остатъкът от анализа ви ми е трудно да го приема. Най-малкото защото не отразява нито моя личен опит, нито опита на другите приятели с които ходим по протести.
Като редовно протестиращ човек и като фб-ползвател – съдейки по собствения си timeline – 3/4 от началният ми шок и ужас от сегашните управляващи се базираше на вести пуснати в 24 часа, Труд, Сега, Медиапул и Стандарт. Едва наскоро – в последните 3 седмици – преминах към Капитал и после Дневник. Нито едно от въпросните издания не ме е вербувало, нито отразява соц. ми класа или искания. Те са точно това, което трябва да бъдат – извор на информация, заедно със сумати други издания. Да не говорим, че идентитетът на процеса (другата ви важна теза) беше също толкова радикално артикулиран и поляризиран от статията на г-жа Дърева, също поместена не в Икономедия издание. „Интернет лумпен“ идентитетът е изказан за първи път публично отново от БСП-кадър и едва тогава поет от протестиращите – не като обида, а като символ на гражданска съвест.
Не на последно място, макар и с хубави попадения, статията ви интерпретира протестите единствено и само като монолог на репресираните, организиран и пресъздаден от ИконМедия кръга, но забравя действията и реакциите на БСП/ ДПС-изказващите се (Янаки Стоилов и арабската му пролет от 2,000 души, пикаещите пред операта и псуващите наемници на Сидеров от репортажа на БНТ, многобройните кадри от ДПС с тъмно минало разисквани и в Труд, и в Стандарт, катарзиса на г-н Пеевски, лично преживян от г-н Станишев по Нова…) Като психолог със сигурност сте наясно, че зад всеки репресиран и травмиран индивид/ общество си има и съответните ексцесии или травми. И ако трябва да се търси начална точка на протестите, май ще е най-добре първо там да се види какво се случва. Поздрави!
Поздравления за написаното професионално и смея да твърдя изключително адекватно мнение!