Книги

„За гриженето“ (обзор на книга)

Милтън Майероф – „За гриженето“

Mayeroff, M. (1990/1971). On Caring. William Morrow Paperbacks.

 

 

 

 

Майероф предлага философия на грижата за всеки ден. В книгата се описва гриженето от етична и психологическа перспектива. Според Майероф, да се грижиш включва (в скоби моя класификация на елементите):

• Да помагаш на другия да израства (цел);
• Което, освен всичко друго, означава да му/й помагаш да стане способен на грижа (цел);
• Да чувстваш другия като продължение на себе си, но също отделен (процес);
• Да припознаваш ценността на другия (процес);
• Да имаш „подходящия друг“, за когото да се грижиш (материя);
• Емпатия към другия (процес);
• Действия на грижене, не само чувство на грижа (процес);
• Използване на талантите на грижещия се (материя);
• Гриженето да е цел сама по себе си, не средство да осмисляш живота си (цел).

Съставки на гриженето

• Познаване на другия;
• Смяна на ритъма;
• Търпение;
• Честност;
• Доверие;
• Скромност;
• Надежда;
• Смелост.

Уточнения

• Гриженето води до растеж и за двете страни, но не е реципрочно като цели или процес;
• Да се грижиш за себе си също е много важно;
• Можеш да се грижиш за други хора или за идея;
• Няколко (малко на брой) грижения са възможни в един момент, и между тях трябва да има известна съвместимост;
• Израстването е цел на гриженето, но гриженето не свършва с израстването (ако самото то свършва изобщо).

Връзки и коментари

1. Процесът на грижене напомня личностно-центрирания подход на Роджърс, с трите стълба на приемането, емпатията и съответствеността. Тези принципи са сравними с акцента на Майероф върху процеса, гриженето за и с някого, доверието в тенденцията за растеж, важността на искреността. Като цяло книгата е здраво вкоренена в хуманистичната психология.

Не е случайно и че заглавието е „За гриженето“, а не „За грижата“: Майероф подчертава многократно важността на процеса – друга основна тема в психотерапията.

Гриженето е пряко свързано със смисъла на живота според Майероф: „Чрез откриването и гриженето за развитието на моите подходящи други, аз намирам и създавам смисъла на моя живот. И в гриженето за моите подходящи други, бидейки на мястото си, аз живея смисъла на живота си… Аз имам призвание чрез това, че отговарям на призива на моите подходящи други“. Смисълът на живота е в отговарянето на това, което има нужда от мен. Да се чувстваш нужен е основна човешка нужда.

2. Разсъжденията на Майероф напомнят и за смисъла на живота по Виктор Франкл.

Из „Man’s Search for Meaning“ (мой превод):

„Човек има нужда не от състояние без напрежение, а от стремеж и борба за достойна цел, от свободна избрана задача. Не от освобождаване на напрежението на всяка цена (диалог с Фройд – б. моя), а от призива на потенциален смисъл, чакащ да бъде осъществен“.

„Всеки има свое призвание или мисия в живота, да осъществи конкретна задача, която изисква изпълнение. В това той не може да бъде заменен, нито животът му повторен. Така задачата на всеки е уникална, както е уникална и възможността му да я изпълни. В края на краищата, човек не трябва да пита какъв е смисълът на живота, а да осъзнае, че той е този, когото питат. Всеки човек е питан от живота; и той може да му отговори само като отговаря за своя живот; а на живота може да отговори само като бъде отговорен“.

„Логотерапията се опитва да направи пациента напълно осъзнаващ своята отговорност; следователно тя трябва да му остави избора за какво, на какво или пред кого разбира себе си да е отговорен“.

„Истинският смисъл на живота трябва да бъде открит в света, а не у човека или неговата душа, като че ли тя е затворена система. Наричам тази основополагаща характеристика „себетрансцендентността (себепрекрачването) на човешкото съществуване“. Тя означава, че да си човек винаги сочи, и е насочено, към нещо или някой друг – смисъл, който да осъществиш или човек, когото да срещнеш. Колкото повече забравяш себе си – чрез отдаването си на служене на кауза или обичане на човек – толкова повече си човек  и се себереализираш“.

„Според логотерапията, можем да открием смисъла на живота по три различни начина“ 1) чрез създаване или извършване на нещо; 2) чрез преживяване на нещо или срещане на някого; 3) чрез отношението, което израждаме към неизбежно страдание“.

Подобно на гриженето, вторият начин за постигане на смисъла е чрез любовта: „Любовта е единственият начин да достигнеш друго човешко същество до най-дълбоката същност на личността му. Никой не може да осъзнае изцяло същността на друго човешко същество, освен ако не го обича. Чрез любовта той може да види основните черти и качества на обичания човек; нещо повече, той вижда потенциалното в него, това, което още не е осъществено, но трябва да бъде. Освен това, чрез любовта си обичащият човек способства обичания да осъществи тези потенциали.“

3. Формулирането на призванието от Майероф като отговаряне на зов (подобно и при Франкл) напомня апелацията на Алтюсер. Когато полицаят каже на улицата: „Ей, господине“, този, който се обръща, избира да стане отговарящ, да стане „господина“. Призванието е в ушите на тези, които чуват призива.

4. Майероф говори и за гриженето като дефиниращо идентичността на грижещия се – учителят се определя чрез обучаването, родителят – чрез родителстването, музикантът – чрез музицирането (форми на грижа). Чрез тази връзка и зависимост от другия или другото става възможно осмислянето на живота. Определянето на идентичността чрез отношенията с другите е основна парадигма в психологията и науките за човека. Наскоро прочетох „Метафорите, чрез които живеем“ на Джордж Лакоф – тя е пример за тази парадигма. Книгата описва как разбирането ни за света се основава на физическите ни отношения със света около нас.

Въпроси

1. Майероф дефинира гриженето чрез израстването. Ако няма израстване на другия, значи няма грижа. Но доколко това израстване зависи от грижещия се? Доколко е и във властта на този, за когото се грижим, и на контекста?

2. Как определяме растежа? Нима той не се случва при всички случаи в известна степен?

3. Какво можем да кажем за този, за когото се грижат? Необходими ли са му условия и качества като изброените тук? Каква е неговата активна роля?

4. Майероф възпява себепрекрачването, грижата за нещо извън себе си (както и Франкл), нарича това жизнена нужда. Какво да кажем на индивидуалистичните, егоистични, отчаяни, изолирани, окопани, затворени в семейството или дома, задоволяващите се със самотно потребление хора, които срещаме в работата си, в общностите си? Как да споделим с тези „частни“ хора, че за тях е добре да „излязат“ и работят за отвъдното общо благо?

5. Какво можем да кажем за гриженето за неконкретен друг? Гриженето за бедните, потиснатите, природата, обществото? Кои от елементите и процесите, описани от Майероф, могат да бъдат приложени и в тази форма на грижа, и кой са възможни само в личен контакт с конкретен друг?

6. Майероф казва, че гриженето невинаги е реципрочно и равнопоставено. Гриженето води до взаимно развитие, но това не означава съзнателно поддържана реципрочност или равенство. Но как това би се отразило на работата ни с общности, където не искаме да създаваме нови авторитети на мястото на старите?

7. Как се грижим за някого, така че той става самостоятелен. Както се питат в Сократическия диалог, как учиш някого да мисли критично, да не приема наготово знание?

 

© 2013 PsyGlass | Поддръжка от jdbg.com. | Някои права запазени.