Власт и демокрация

Психология отвъд индивида и проблема: Oбщностната психология и нейните възможности в България

Посвещавам на всички, които се чудят с какво се занимавам. Ето разгадката. Статията е публикувана в Сборника с доклади от VI Национален конгрес по психология, 18 – 20 ноември 2011.

Въведение

Представете си психология, която разглежда проблемите извън психиката на индивида. Представете си наука, която открито декларира ценности, вместо обективизъм. Представете си изследователска област, която поставя действието преди теорията. Представете си дисциплина, която приветства премахването на границите с други дисциплини. Представете си професори, които призовават за „приключенски изследвания“. Има ли такава наука и наука ли е тя?

Общностната психология[1] е интердисциплинарна и приложна наука, която се занимава с връзките между индивидите, общностите и обществото. Като интегрира изследвания и действия с ценностна ориентация, тя се стреми да разбере и подобри качеството на живот на хората, общностите и обществото [6]. Общност можем да наричаме всяка мрежа от отношения на взаимна подкрепа в група от хора с общо чувство на принадлежност [6].

 Историческо оформяне на общностната психология

Контекст

Основно понятие в общностната психология е контекстът. Затова изглежда справедливо да я опишем чрез собствения й подход на анализ, като разгледаме оформянето й под влияние на културата и историята.Общностната психология тръгва от традиционната психологическа наука: с фокус върху отделния индивид и психичното му здраве, и с прилагане на позитивистки научни методи за изследване. След Втората световна война в системата на здравеопазването и психичното здраве на САЩ настъпват радикални промени [6, 11]. Сред завръщащите се ветерани от войната са широко разпространени психически разстройва и проблеми. Създават се Администрацията за ветераните и Националният институт за психично здраве. Започва бърза експанзия на обучението и практиката на клиничната психология. Тези количествени нараствания се съпътстват и от качествени промени. Институциите за психично здраве (болници и клиники) се реформират в посока по-хуманно отношение към пациентите. Нараства разбирането за нуждата от повече грижи и ресурси извън институциите – там, където хората срещат проблемите. През петдесетте години на 20-ти век се оформя обществен консенсус за радикални реформи в здравната система. Докладът на Междуведомствената комисия за психични болести и здраве към Конгреса на САЩ от 1959 г. [1] се счита за вододел в подхода към общественото здраве в САЩ. Най-важното му заключение, че психичните проблеми са много по-разпространени от популярните представи, и че клиничната, индивидуална психология, никога няма да може да посрещне търсенето на услугите й от всички нуждаещи се [1].

Докладът съвпада с встъпването в длъжност на младия президент на САЩ Джон Кенеди. Кенеди, чиято сестра остава парализирана след неуспешна мозъчна операция, приема лично каузата на психичното здраве. Въведените от администрацията му инициативи отиват далеч отвъд препоръките на Комисията. Създават се Общностни центрове за психично здраве. Тяхната цел е да осигуряват ресурси и услуги за психично здраве, да подпомагат адаптацията на хора с психични трудности в общността им, и да извършват превенция на психични проблеми [11]. Както е видно, дейността им е много по-обхватна от клиничната психология.

Друга обществена тенденция, повлияла възникването на общностната психология, е утвърдилият се след Втората световна война подход на превенция на болестите на ниво популация, а не индивид. Изкореняването на болести като полиомиелита и шарката показва ползата от превенция в медицинския модел на общественото здраве. Превенцията като подход все по-активно се прехвърля към психическото здраве [6].

Накрая, за да си обясним действената енергия в общностната психология, трябва да разгледаме съчетанието на две движения – едното в психологията, а другото – в американското общество. Общностните психолози приемат за един от предтечите на своята дисциплина Курт Левин. Неговите проекти както по метод (действени изследвания), така и по теми (групова динамика, отношения между хората) са вдъхновение за общностната психология. Нейно мото може да бъде принципът, приписван на Левин, „Ако искаш да разбереш нещо, опитай се да го промениш“. Насочването към приложни изследвания намира резонанс и в обществените нагласи и политиката на 60-те години. Всеобщият оптимизъм относно способността на обществото да разрешава проблемите си намира израз в мащабните програми на президентите Кенеди и Линдън Джонсън между 1960 и 1968 г. („Великото общество“, „Война на бедността“ и др.). Подходът на техните администрации е да търсят, от една страна, решения чрез приноса на науката, а от друга – „максимално възможно ангажиране“ на общностите, в които програмите се осъществяват [11]. Тези две условия са много благоприятни за оформянето на една приложна и демократична дисциплина. Активисткият елемент в общностната психология се подсилва от духа на времето на 60-те, когато процъфтяват най-масовите движения за социална промяна в САЩ, а и в Европа. Формалното начало на общностната психология като дисциплина на психологията е през 1965 година, когато на конференция, посветена на подготовката на психолози за Общностните центрове за психично здраве, участниците взимат решение да създадат ново поле на изследвания и дейности в психологията [3].

Основни принципи

Модел на стрес. Ако променим разбирането, че психичните проблеми са девиации от нормата, които трябва да се третират встрани от обществото, и вместо това възприемем, че те са широко разпространени и присъщи на всеки индивид в определен период и условия, значи можем да заместим медицинския модел на лечение с модел на стреса. Барбара Доренвенд [7] разработва модел на стреса за целите на общностната психология, в който представя процес на превръщане на стресови жизнени събития в патология или в личностно израстване. Елементи в модела са стресорите, условията на жизнената среда, личностните характеристики и история, защитните фактори, процесите на справяне, наличните ресурси и последствията. Общностната психология си поставя амбициозната цел да работи не само с индивида в дистрес (криза), но и да изследва и променя всички фактори, допринасящи за патология или справяне в модела. Това може да са както близки фактори като образованието и семейството на индивида, така и по-далечни, като ресурсите на общността, икономическите условия, политическата рамка.

Екология. Друго логично следствие от възприемането на индивида в контекст е разширяването на изследванията към екологията на човешкото развитие. В модела на стреса, екологичните фактори са от първостепенна важност: това савсички нива на въздействие от семейството до културата. „Контекст“ е може би най-важната дума в общностната психология. Теориите на четирима изследователи залягат в основата на екологичния подход в дисциплината. Р. Баркър [2] изследва поведенческите сетинги. Дж. Кели разработва екологичен модел на описание на социалните системи, базиран на биологична аналогия [9]. Е. Сайдман формулира теорията за социалните регулярности [18], a Р. Моос концептуализира и измерва социалния климат[2] [13]. Широко използван интегративен модел в общностната психология са екологичните системи на Ю. Бронфенбренер [4]. Индивидуалното развитие през целия живот се разглежда като поставено в концентричните екологични нива на микросистемите (семейство, училище, приятели, месторабота, съседи), мезосистеми (взаимодействията между микросистемите), екзосистеми (икономическата среда, държавното и политическо устройство, образователната система) и макросистеми (култура). Амбицията на общностната психология е да разглежда и адресира проблемите холистично, тоест, на всички нива на екология. Една интервенция чрез общностен подход обикновено протича на няколко нива: например, индивидуално, семейно, училищно, градско. Общностните психолози говорят за два типа промяна: от първи порядък (промяна на или у индивида, която не води до разрешаване на проблеми от по-високо ниво) и от втори порядък (системна промяна, която води до устойчиво решаване на проблема).

Превенция. Третият важен принцип от формирането на общностната психология е да се работи преди настъпването на патологията. Няма да се спирам подробно на него, тъй като той е достатъчно добре познат и обоснован. Само ще посоча, че той също следва логично от префокусирането върху стресорите и факторите на средата. Въздействието върху екологичните фактори може да доведе до по-малък риск от дистрес и психопатология.

 Съвременно развитие и промени в общностната психология

Контекст

Към средата на седемдесетте години общественият контекст на науката в САЩ се променя. Националното финансиране на мащабни програми намалява значително след смяната на властта във Вашингтон през 1968 г. и икономическите кризи от седемдесетте. Също така, мащабните централизирани програми не носят очакваните радикални резултати. Налаганите отгоре надолу планове трудно водят до промяна в общностите и практиките. Консервативният климат се засилва още повече през осемдесетте години и войната срещу бедността се заменя с Рейгъновата „Война срещу наркотиците“. Една теория в общностната психология [12] предполага, че в консервативни времена обществената нагласа е склонна да си обяснява проблемите с дефицити у индивида (а не контекста), до степен на „обвиняване на жертвите“ [17]. Така или иначе, публичната подкрепа и ресурси се насочват към програми, работещи върху индивида, а не за социална промяна.

Общностната психология се променя и под влиянието на общото развитие в социалните науки. Тя се разширява географски и става по-малко американоцентрична.  Откриват се за англоезичният свят значими местни практики и теории на общностно развитие в Латинска Америка [8]. Развитието на социологията, образованието, културологията, антропологията, урбанистиката, критическите и феминистични теории подхранва общностната психология като методология и тематика. От друга страна, психологията прогресивно се превръща в невронаука, а фармакологията предлага бързи индивидуални решения. Всичко това води до промяна и обогатяване на общностната психология с нови принципи и ценности.

През 1975 година на конференцията си в Остин, Тексас, общностните психолози окончателно се отделят от движението за Общностни центрове за психично здраве. През 1988 година името на Дивизия 27 на Американската психологическа асоциация се променя на „Общество за изследвания и действия в общности“[3]. Оформя се съвременната идентичност на общностната психология, която е много по-интердисциплинарна и на моменти умишлено избягваща етикета „психология“ [11].

Допълнителни принципи

Овластяване.[4] Общностната психология преминава към ново разбиране за работата в общности. Вместо да предлага социални услуги, с които да облекчава трудностите в живота на хората, сега тя се състои в подпомагане на общностите да мобилизират ресурсите си и да поемат контрола върху своя живот. Твърде често това означава и мобилизация срещу институции, които ограничават правата на дадени общности. По този начин, общностната психология адресира социалните проблеми, които се коренят в неравенството на правата и отговорностите, в маргинализирането на групи и общности [15].

Психополитическа валидност. Съвременната общностна психология пряко разглежда проблемите на човешкото развитие като функция на икономическата и политическа ситуация, и особено на неравенството и потисничеството. В момента общностната психология работи с широко понятие за потисничество, включващо експлоатацията, маргинализацията, обезвластяването, културния империализъм и насилието срешу социални групи [19]. Голяма част от изследванията и практиката в общности е насочена към тяхното самоосъзнаване и организиране. Като критерий за качество на изследванията си общностните психолози въведоха понятието „психополитическа валидност“ [14]: доколко изследването подпомага психическото и политическото освобождаване на общността.

Превенция и промоция. Поради липса на информация за по-удачен термин, използвам „промоция“, за да опиша преминаването на фокуса на програмите в общността от превенция на рискове към развиване (промоция) на капацитета и уменията на индивидите. Терминът подчертава позитивното развитие на компетентности, които могат да бъдат използвани цял живот и за различни цели, в контраст на превенцията в тесен смисъл, която се стреми да предпази индивиди в риск от определени фактори.

Ценности на общностната психология. Промените, описани до момента, са добре обобщени в официалните ценности на дисциплината. Тя е може би единствената научна област, която открито заявява, че не цели да наблюдава обективно и неутрално своя обект на изследване. ОП е ангажирана със социална промяна и декларира следните ценности на общностните психолози [6]:

• Благополучие за индивида и семейството – това е основна цел на общностната психология, като психичното здраве е разширено до цялостното човешко развитие;
• Чувство за общност – общностната психология залага на работата с цялата общност, на колективното действие, и вярва, че интересите на индивида и на групата трябва да се балансират;
• Уважение към различията между хората – общностната психология цени правото на всеки индивид и общност на свои собствени културни и социални практики; тя не смята, че има един правилен начин на живеене или по-висши култури.
• Социална справедливост – чрез изследвания и действия общностната психология се стреми да създава повече справедливост и равни възможности за всички индивиди и групи в обществото;
• Гражданско участие – общностните психолози работят ръка за ръка с хората, създавайки проекти, в които решенията се взимат от общността. Членовете на общността често са ангажирани като съизследователи и тяхното локално, ежедневно знание се цени наравно с „обективното“.
• Фокус върху силните страни на общността – общностната психология не се фокусира върху проблемите и дефицитите като девиантност на общността. Тя залага на практическото знание на хората в изследваната общност; разглежда културните практики като начини за справяне в конкретен контекст; стреми се да развива капацитета на общността за справяне с проблемите.
• Емпирична основа – общностната психология е ориентирана към промяна, но използва интензивно научния метод, за да работи по проблемите. Тя адаптира теорията към местния контекст и използва наученото в една програма за обогатяване на теорията. Общностните психолози боравят както с количествени, така и с качествени методи на изследване.

Изброените ценности често са в конфликт помежду си в реалната практика на общностната работа. Психолозите трябва постоянно да отчитат баланса между ценностите и да развиват умения да преценяват приоритета на ценностите в конкретния контекст.

 Граници и сътрудничество с други дисциплини

Общностната психология е интердисциплинарна област [11]. Както клиничната психология, тя се стреми към повишаване качеството на живот чрез работа с хората. За разлика от клиничната психология, общностната психология работи за промяна не само на индивидуално ниво, но и на ниво общност, общество, физическа среда; общностната психология не разглежда проблемите като проблеми на отделния индивид, а търси рисковете и в околната среда и връзките между нея и индивида. Също така, тя се фокусира върху здравето и ресурсите на индивида, вместо върху разстройствата и проблемите.

Както психологията на здравето (или поведенческата медицина), общностната психология е ориентирана повече към превенция и развитие на капацитет, вместо към третиране на проблеми. Но общностната психология се занимава с психичното здраве. Тя залага на партньорски отношения с индивидите и общностите, вместо институционално-политическия подход на системата на здравеопазването. Общностната психология също така интегрира научни изследвания с приложни програми. Изследователският подход разграничава общностната психология и от социалните дейности.

Както социалната психология и социологията, общностната психология разглежда проблемите на ниво групи и системи. За разлика от тях обаче, тя е много по-приложна и много по-ангажирана с решаването на социални проблеми. Както организационната психология, общностната психология изследва системи и използва методологии за работа в системи, но се занимава с общности, общностни организации и коалиции, системи за социални услуги и социални мрежи.

Както политическите науки, ОП изследва отношенията на власт, конфликти и неравенство, но го прави с оглед отражението им върху качеството на живот и с цел социална промяна към овластяване на маргинализирани групи.

Накрая, както крос-културната психология и културологията, общностната психология е много ангажирана с културните особености и различия между групи. Тя разглежда културните практики на общностите като локален ресурс за социални програми и се стреми да адаптира изследванията и дейностите към специфичния културен контекст.

 Изследователски методи на общностната психология

Основна черта на подхода на общностната психология към изследванията е прагматизмът. Поради приложната ориентация на областта, един от първите критерии за избор на метод е какво работи в конкретните условия за постигане на конкретните цели. Почти винаги прилаганият метод има компонент на действие в общността. Различни термини обозначават тази активна страна: „действени изследвания“, „включващи действени изследвания“, „базирани в общността действени изследвания“[5]. От една страна, те са израз на Левиновата традиция, формулирана като „действие-теория-действие“ [5]. От друга страна, в практически смисъл включващото изследване означава, че участниците са пълноправни партньори на изследователя. Те могат да формулират целта на изследването, да участват в дизайна и набирането на данни, да взимат решения за използването на резултатите и т.н. Тези партньорски отношения са повод ролята на общностния психолог да бъде формулирана като „участник-концептуализатор“ [6].

Общностната психология прагматично използва както количествени, така и качествени методи. Някои от най-използваните количествени методи в общностната психология са полевите експерименти и квазиексперименталните дизайни. Специфичен за общностната психология метод, интегриращ качествени и количествени инструменти, е експерименталната социална иновация [6]. Качествените методи също отговарят много адекватно на целите и ценностите на общностната психология. Така например, феноменологията дава възможност да се проучват и описват преживявания на маргинализирани индивиди. Възникващата теория помага за описване на успешни локални практики в общността. Наративните изследвания дават глас на маргинализирани групи. Целите, инструментите и условията на изследване в общностната психология са предизвикателство за креативността и личните качества на психолога. Поради това постоянен призив към новите поколения изследователи още от осемдесетте години е за „дръзки“ и „приключенски“[6] изследвания.

 Методи за действие на общностната психология

Действията, които съпровождат изследванията в общностната психология, са много разнообразни и отразяват многото роли, в които може да влиза психологът. Тези действия са насочени към общностна и социална промяна. По-важните от тях са [6]:

• Повишаване на осъзнатостта – подпомагане на общността да осъзнае критично своята социална позиция и условия на живот, и да постави под въпрос даденостите;
• Групова мобилизация – подпомагане на организирането на общности в колективно усилие, често в конфликт с институции и в неравностойни властови отношения;
• Развитие на общности – дългосрочен процес на усилване на връзките между членовете на общността, планиране на цели, мобилизиране на местни ресурси, за справяне с проблеми на природната, физическата, социалната или политическата среда на една общност;
• Създаване на коалиции – подпомагане на събирането на широко представителство от граждани и групи по определен проблем, и на координирането на тяхната работа;
• Организационно консултиране – консултиране на социални предприятия, организации с нестопанска цел, неформални организации в общността;
• Създаване на алтернативни сетинги – създаване или изследване на институции, в които определени услуги или практики се извършват по различен (по-демократичен и партньорски) начин от типичните публични или пазарни механизми;
• Провеждане и оценка на програми – подпомагане на дизайна, прилагането и оценяването на програми на общността по формулирани от нея проблеми;
• Изследвания и застъпничество по отношение на политики – извършване на проучвания по предстоящи политически решения, повлияване на политики и нормативни актове.

 Възможности за приложение на общностната психология в България

От описанието на практиката на общностната психология е видно, че подобни изследвания и дейности се извършват в България от изследователи и институции от сродни дисциплини. От друга страна, ценностната научна ориентация, комбинирането на изследователски методи и овластяването на общности са интригуващи иновации за българския контекст. Макар и възникнала и развила се в много различен културен и исторически контекст, съвременната общностна психология може да бъде полезна в изследванията и действията по отношение на социални проблеми в България. Прагматизмът на общностната психология помага за приложимостта на американския опит; работата в общности и изобщо реални контексти прави възможни университетски и независими проекти с ограничени ресурси. Опитът с международното разпространение и приложение на общностната психология показва възможността да се постигат успехи в различни културни, социални и политически условия [16]. В момента по света работят общностни психолози във Великобритания, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Италия, Германия, Полша, Португалия, Турция, Израел, Пуерто Рико, Мексико, Венецуела, Куба, Китай и други страни [11]. Специално място в методологията на общностната психология заема културното адаптиране на понятията и методите на областта [10].

По-важни проблеми и теми в България, за които общностната психология може да бъде полезна, изглеждат: развитието на училищни общности; регионалното развитие; подобряването на местното самоуправление; градоустройството; оценката и усъвършенстването на социални програми; развитието на гражданското общество; опазването на природата; интеграцията на малцинствени групи и имигранти; програми за превенция сред подрастващите (особено тютюнопушене и здравословно хранене); лечение и ресоциализация на хора със зависимости; и дори създаване на бизнес клъстъри и мрежи.

Необходим първи етап на развитието на общностната психология в България би включил оценяване и „превеждане“ на нейните допускания и концепции спрямо нашия културен контекст. Това означава да се започне с изследване на културно-историческите фактори за общностно развитие в България. Най-новата ни история като че ли показва, че колективното усилие е трудно постижимо, а базовите отношения на доверие между хората са крехки. Надявам се едно ново поколение психолози да започне голямото приключение на възсъздаването на българските общности.

Библиография

1. Albee, G. W. (1959). Mental health manpower trends. New York: Basic Books.
2. Barker, R. G. (1968). Ecological psychology: Concepts and methods for studying the environment of human behavior. Stanford, CA: Stanford University Press.
3. Bennet, C. C. et al. (1966). Community Psychology. A report on the Boston Conference on the Education of Psychologists for Community Mental Health. Boston: Department of Psychology, Boston University.
4. Bronfenbrenner, U. (1996). The ecology of human development: Experiments by nature and design. Cambridge, MA: Harvard University Press.
5. Browning, D. S. (1991). A fundamental practical theology. Minneapolis, MN: Fortress Press.
6. Dalton, J., Elias, M., & Wandersman, A. (2007). Community psychology: Linking individuals and communities, (2nd ed.), Belmont: Thomson Wadsworth.
7. Dohrenwend, B. S. (1978). Social stress and community psychology. American Journal of Community Psychology, 6, 1-14.
8. Freire, P. (1970). Pedagogy for the oppressed. New York: Herder and Herder.
9. Kelly, J. G. (1966). Ecological constraints on mental health services. American Psychologist, 21, 535-539.
10. Keys, C. McMahon, S. Sanchez, B., London, L., & Abdul-Adil, J. (2004). Culturally anchored research: Quandaries, guidelines, and exemplars for community psychology. In Jason, L. et al (Eds.) Participatory community research: Theories and methods in action. (pp. 177-198). Washington, DC: American Psychological Association.
11. Levine, M, Perkins, D. D., & Perkins, D. V. (2005). Principles of community psychology: Perspectives and applications. New York: Oxford University Press.
12. Levine, M., & Levine, A. (1992). Helping children: A social history. New York: Oxford University Press.
13. Moos, R. H. (1979). Social climate measurement and feedback. In R. Munoz, L. Snowden, & J. Kelly (Eds.), Social and psychological research in community settings. San Francisco: Jossey-Bass.
14. Prilleltensky, I. (2003). Understanding, resisting and overcoming oppression: Toward an understanding of psychopolitical validity. American Journal of Community Psychology, 31, 195-201.
15. Rappaport, J. (1981). In praise of paradox: A social policy of empowerment over prevention. American Journal of Community Psychology, 9(1), 1-25
16. Reich, S. M., Riemer, M., Prilleltensky, I., & Montero, M. (2007). International community psychology: History and theories. New York: Springer.
17. Ryan, W. (1969). Blaming the victim. New York: Vintage Books.
18. Seidman, E. (1990). Pursuing the meaning and utility of social regularities for community psychology (pp. 91-100). In P. Tolan et al. (Eds.), Researching community psychology: Issues of theory and methods. Washington DC: American Psychological Association.
19. Young, I. M., (1990). Justice and the politics of difference. Princeton: Princeton University Press.

© 2011 PsyGlass | Поддръжка от jdbg.com. | Някои права запазени.