Психология на деня
Интернет и аз
Пиша този текст като отговор на поканата на Графа. Какво харесвам и какво не в Интернет, с уклон към психологията.
Плюсовете
– Изключително удобно и лесно намиране на информация по всякакви теми. Спомням си някога в гимназията или началото на университета как търсехме изрезки от вестници, когато искахме да направим плакат или нещо подобно. Сега е толкова лесно.
– Комуникацията и поддържането на връзка с хора по цял свят. Не съм си представял, че отново ще намеря и ще си пиша с важни за мен хора на места, където просто няма да отида. Помня как си бях правил екселски файл с всичките ми контакти – бях стигнал към 70. А сега имам фейсбук…
– Възможностите да свършиш някаква работа. Това е свързано с предното, но искам да го отделя, защото има голям ефект. Работя за английска рекламна агенция в Лондон, работя по проекти с партньори от 4 страни в Европа, купувам си книги в Амазон, пиша си с преподаватели и си пускам документите в американски университети. Наистина си в света (поне интернетизирания).
Минусите – понякога си мисля, че са много по-тежки от плюсовете…
– Съсипване на работните ми навици. Работата ми в интернет ме приучава да очаквам резултат след едно натисване на мишката; да използвам смляна и готова информация; да жонглирам постоянно с различни и трудно съвместими задачи (даже в момента чатя, докато пиша това). Мисля по-разпокъсано, подскачащо, по-трудно се съсредоточавам, имам проблем със задачи, които изискват постоянство без незабавен резултат от усилията, ядосвам се, когато не получавам отговори бързо. Много лоши навици!
– Пародия на човешко общуване – комуникацията е не-лична, виртуална. Многото връзки значат по-малко време за всяка от тях. Залъгваме се, че комуникираме с приятели, а всъщност не сме ги виждали с месеци. Заменяме емоциите, грижата, емпатията с емотикони. Не това е представата ми за общуване…
– Виртуално правене на нещата. Всичките каузи в интернет, обсъждания по форуми и блогове, коментари, направени с праведен гняв, участие в група „Да подкрепим еди-кое си“… Всичко това замества реални действия в реалния живот, които удовлетворено си спестяваме. За неща като Second Life изобщо не коментирам.
Това е от мен. Нека сега отговорят
zbrox
Димитър Кьосев
JD
Коментари
7 comments for “Интернет и аз”
Коментирайте
Здравейте отново! Връщам се към блога след известна пауза. В това благодатно време успях да се оженя и да спечеля стипендия „Фулбрайт“. Догодина, здраве да е, ще сме в САЩ за PhD. Свърших и други интересни неща, но за това – друг път.
Това, че толкова дълго отлагах написването на тази статия, доста ме „запуши“. Но много нови идеи и действия идват… Ще си пишем. 😉
Благодаря, Николай!
Поздравления и благопожелания – за женитбата специални и на двамата!
Честит имен ден 🙂
Да ти е живо и здраво името !
Поздравления за женитбата и от мен 🙂
Да не забравяме и безцелното висене пред компютъра и взиране в монитора без да правим нищо…
Като си изрязвал статийки не ти ли е било по весело??? Намираш, изразваш, подреждаш, лепиш… влагаш някаква емоция. Сега всичко е копи/пейст…
Също така, много ми е мъчно като гледам как брат ми играя по цял ден на игри и си чати със съучениците му. Аз на неговите години бях навън и си играехме 🙁 това е най-голямото ограбване според мен!
Ники,
стига си мрънкал. не искам да ти разбивам егото, но личното ти отношение към интернет си е… ами лично твое. До голяма степен темата „интернет и аз“ бидейки с ограничени адресати – тоест ти, е от пряк и безспорен интерес единственио за субекта на саморефлексията.
Въпросът е, че пишейки го искаш да ми намекнеш как трябва да стоя и да мрънкам (което си е точната дума) колко много съм изгубил от качеството на предишното общуване заменяйки го с едно такова виртуално. Проблемът изобщо не е интернет. Като всеки технологичен инструмент той може да бъде използван по много различни начини. И макар да имам още много ехидни забележки и не дотам подходящи сравнения се страхувам, че отговорът ми стана много дълъг, а отношението ми вече е ясно. Интернетът е върхът! И всеки на който не му харесва може просто да не си го плати в края на месеца….
П.С. Вероятно има много смислени аргументи (аз се сещам за няколко) някой да не се съгласи с моя отговор… но тъй като съм арогантен до безподбие това не ме интересува особено 🙂
😀 😀 😀
Джони, все пак, не разбирам защо наричаш „оплакване“ излагането на 3 положителни и 3 отрицателни неща. Може би си проектирал в моя текст твоя маниер на критика? 😉
😀
„Може би си проектирал в моя текст твоя маниер на критика?“
Естествено! Че защо изобщо се съмняваш?
Трябва да отбележа, че винаги съм си мечтал да отворя малка кусурджийница под моста (думата май е бургаска произлиза от кусур – проблем, дефект, дисфункционалност) 😀
все пак оставам на мението (докато не ме опровергаеш – което дори и да направиш няма да си прозная), че технологиите са неотрални по същество*, а психическото ни отношение към тях ги прави прионосители на проблеми или улеснения…..
* С цел да не си противореча от горното твърдение се изважда Интернетът, който си е винаги положително явление….