Психология на деня

Нормални книги, обратни книги

Защо текстът по гърба на някои книги върви надолу, а на други – нагоре?

Загадката на домашната библиотека е добра задача за упражнение на психологически умения. Първо, тя изисква умения за наблюдение и очудняване. Тоест, да забележиш нещо, което си свикнал да гледаш откакто си се родил и което приемаш за дадено, и да го подложиш на питане. Защо текстът на гърба на книгите, когато са изправени на рафта, върви отдолу-нагоре? Случайно ли е това? Или има някаква цел? Особено интересно е, че на някои книги текстът по гърба върви в обратната посока. Отново случайност? Грешка? Или закономерност?

Следващото умение, което е необходимо да приложим, е за психологическо мислене – за да си обясним загадката. Наричам това мислене психологическо въпреки потенциалните възражения на логици, детективи или книговезци, защото за мен е важно да си представя начина на живот, начина на мислене, начина на ползване на книгите, които може би правят тази разлика. А това ми се струва психологическо умение.

И така – какво е обяснението? Признавам, започнах с проучване на възможни допълнителни фактори, които да са налице, когато текстът върви надолу и когато върви нагоре. Дали има закономерности (корелации)? Открих тази разлика когато сравнявах мои книги от жанра на фантастиката. Забелязах, че издадените преди 1990 са като по стандарт – текстът върви нагоре. Бързо отхвърлих хипотезата, че след 1990 се е появил нов стандарт, защото издателствата, които публикуваха “обратни” книги, имаха и по-късни издания с “българския” стандарт.[1] Заключих, че в суматохата и самоучението как се издават книги от началото на 90-те някои от издателствата са взели директно кориците на оригиналните издания и не са обърнали текста на гърба. Значи, трябваше да проверя как е стандартът в чужбина. Установих, че във Великобритания и САЩ текстът върви винаги отгоре-надолу. Във Франция, Германия, Италия и Русия върви както в България. По обясними причини азиатските книги не ми бяха предмет на проучване. Тук стигнах до извода, че имаме поредния пример за “Острова срещу Континента” – едно от многото различия в гамата от движението по улиците до предмета на философията.[2] Малко по-късно, търсейки информация в интернет, установих две неща – 1) никой не дава отговор (което значи, че може би въпросът е глупав) и 2) в Холандия също книгите са “обратни”.

Тук вече разбрах, че ще трябва да помисля сам. Както някои от читателите на блога отбелязаха, преди няколко века едва ли е съществувало различие, понеже гърбовете на книгите са били без текст, а по-късно текстът се е изписвал водоравно, тоест, в изправено положение на рафта можеш да прочетеш заглавието, без да накланяш глава. Вероятно двата стандарта са се утвърдили с по-масовото книгопечатане, когато вече е имало и по-тънки книги. Струва ми се, че това съображение опровергава хипотези, свързани със старите английски традиции, които са се запазили да речем 4-5 века. Пък и защо те сами по себе си да са причина за разликата? Между острова и континента няма такива големи битови разлики, за да обяснят различната посока на текста.

Да разгледаме внимателно една книга. Когато я поставим на рафта, общо взето, е все едно в каква посока е текстът – в единия случай трябва да наведем глава наляво, а в другия – надясно. Вземете една книга и я поставете на празен рафт. Както Мартин отбеляза, ако десничарите редим книгите отляво надясно, с лек наклон наляво, защото няма опора отдясно на книгата, дори е по-логично текстът да върви отдолу нагоре (по английски), за да ни е по-лесно да го четем. Така или иначе, рафтът не ни дава добри насоки.

Да извадим книгата от рафта и да я поставим на масата. Тук вече забелязваме нещо интересно. Когато книгата е по гръб, ние виждаме корицата и знаем коя е. Когато я поставим по лице обаче, континенталният “метод” има ясно предимство – текстът по гръбчето е удобен за четене и пак виждаме коя е книгата. Английският метод ни дава текст с главата надолу. Следователно, с едно и също количество знаци по книгата, корицата на континенталната книга носи повече информация и е по-удобна за ползване – на рафта и на масата.

Или може би не при всички случаи? Ако ползвам книгите поединично, това безспорно е така. Но наредете десет книги на стълб върху масата, удобни за четене (с корицата нагоре). Тогава вече ще ни е по-удобно текстът да върви по английски, за да виждаме веднага коя книга къде е в купчината. Книгите вървят в пакет, така че не ме интересува проблемът с единичната книга с лице надолу, на която не мога да прочета текста на гръбчето. Следвате ли ме? Стигаме до извода, че континенталното оформление на текста на гърба е по-удобно, когато книгата е сама, а островното – когато книгите са наредени една върху друга.

Тук стигаме до въпроса: какво ни говори за начина на ползване, за нуждите и навиците на хората, фактът, че по-често книгите се използват поединично или, обратно, в пакет? Кои книги четете поединично? Вадите от рафта, носите насам-натам, слагате тук-там, четете в леглото, в автобуса и т.н.? Или хайде да си зададем по-лесният въпрос – кои книги четете в пакет, по няколко наведнъж? Очевидно, това са книги, които четете избирателно, в определени части, сравнявайки ги, по определена тема. По определен проблем! Както в университета, например – да проуча понятието за агресия – търся поне пет-шест различни източника, взимам ги на бюрото си и почвам да ги преглеждам. Най-общо казано, тук е водещ проблемът, а не съдържанието на книгата. Не ме интересува цялата книга, логиката на автора и т.н. Интересува ме само този конкретен проблем. Затова бих нарекъл този тип четене “проблемно-ориентирано” или прагматично. Последната дума може би вече звънна в главата ви и вероятно една мъничка невронна нишка се свърза с понятието ви за “англичани” и “американци”.

От другата страна е четенето на книга от корица до корица. Това е възможно и при книгите с прагматична цел (учебници, научни трудове, справочници), но при всички случаи е задължително за художествената литература. Когато четем литература, ние се потапяме в едно произведение от край докрай. Това е абсолютно необходимо, за да се осъществи художествения замисъл и да се преживее изкуството. За криминалните романи – още повече. Така че, ако предположим, че определени хора четат по-често художествени, отколкото прагматични книги, за тях е по-добре да издаваме книги с корици по континенталния маниер.

Тази линия на разсъждения води до следния опростен извод – във Великобритания и САЩ (плюс Холандия) се четат повече прагматични книги – учебници, наръчници, справочници, дайджести, алманаси, “как-да” книги. На Континента се чете повече художествена литература. Прагматичната литература се чете проблемно-ориентирано, с повече източници наведнъж, а художествената литература се чете съдържателно-ориентирано, една книга по една. В първия случай е по-важно текстът на гърба да се чете, когато книгата е в купчина с други, с корицата нагоре; във втория – по-важно е текстът да улеснява разпознаването на книгата във всички положения, в която е поставена – сама. Как ви се струва този извод, като обяснение за разликите в посоката на текста? Единственото ми притеснение е, че потвърждава някои стереотипи.

В крайна сметка се сетих, че това е информация, която по-лесно може да се провери, и потърсих статистика на издаваните книги в САЩ и в Европа. Какво показа тя – за 2004 г. в САЩ художествената литература е между една четвърт и една трета от издаваните книги. В Европа тя е много над половината. [3] Виж ти! Не бих поклатил глава като в книжарница.

© 2009 PsyGlass | Поддръжка от jdbg.com. | Някои права запазени.