И така, отговорът на задачата за наблюдение и очудняване, е – странното при книгите е, че по гърбовете на някои от тях текстът върви нагоре, а на други – надолу. Ще забележите това ако сравнявате някои от новите книги на българския пазар, издадени след 1990 г. Всички книги преди 1990 г. са по стандарт – текстът върви нагоре по гръбчето.
И така, новият ми въпрос, който е предизвикателство за уменията за психологическо мислене, е:
Защо текстът на заглавието върви понякога надолу, а понякога – нагоре? Помислете за дълбоките причини за това, не само за очевидните.
Моята хипотеза – в сряда.
От много време умувам над този въпрос, но нямам отговор. Даже съм виждал книги от едно и също издателство и от една и съща поредица, изписани и по единия, и по другия начин, което означава, че дори и в издателствата вече не го правят по стандарт.
Моите предположения:
1) Ако изправи книгата и я поставиш в библиотека, е по-лесно да си наведеш главата наляво и да прочетеш заглавието отдолу нагоре. Поне за мен е така, а предполагам, че и за повечето хора – поне европейци и американци, които четем отляво надясно. Поради тази причина, всички книги издавани до преди 20-ина години спазваха този стандарт.
2) Ако сложиш книгата легнала с лицето нагоре, за да прочетеш страничния надпис нормално, той трябва да е изписан отгоре надолу, т.е обратното на предишната точка. Това е аргумент за мнгоо хора и може би това е причината напоследък доста книги да се изписват така.
Аз лично съм почитател на първия вариант – нагоре. Може би защото моите книги стоят в библиотека и така ми е по-удобно да им прочета заглавията.
Поздрави за темата! Ще ми бъде много интересно да видя и други аргументи.
Благодаря! Аз също се блъсках доста, търсих и информация в интернет, не намерих отговор и бях принуден да измисля хипотеза. 🙂 Второто ти предположение е в добра посока.
Изникнаха ми две предположения, първото по повърхностно, а при второто има „дълбок психологически анализ“
Едната ми идея е, че разположението зависи от тоя къде е библиотеката – ако е под нивото на очите на човека или хората които я ползват е нормално заглавията на книгите по тези рафтове да са отгоре надолу – по-лесно е за четене и не трябва д се навеждаш че да ги четеш, ако не се виждат добре. При библиотеки над нивото на очите пък е обратнотот – отдолу нагоре – отново не трябва да се правят излишни движение за четене. Подробността, че не всички книги са ориентирани по един начин, е че не винаги когато се оставя книга в библиотеката, човека който я оставя мисли точно за това. Просто е оставя и продължава да си върши работата. – Сега като си го прочетох това предположение звучи доста нелепо хаха 😉
Другото е, че зависи от настроението на човека и характера му по принцип – Когато деня е нещастен погледна му е насочен надолу, т.е. чете заглавията отгоре надолу. Когато е щастлив (или в нормално настроение, зависи от човека, кое е нормално за него) погледа му е насочен нагоре, съответно чете и слага заглавията отдолу нагоре. Като в това разделение, погледна нагоре и надолу имам предвид точно погледа – съвсем леки колебания, погледна може да е 5 градуса по надолу от нормалнотоположение точно напред, но при половин метър то библиотеката примерно, тези градуси се увеличават доста. 🙂 … това обясние ми звучи пък още по-нелепо 😉
Btw, от издателство Бард, които издават основно фанстатика и фентъзи са го решили тоя въпрос радикално (поне при поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика“), тъй като книжките са дебелички, просто надписа на страницата е хоризонтално. Т.е. когато книгата си я сложил изправена и и гледаш гърба, текста е написан хоризонтално (и разбира се от лявонадясно 😉 ) 😉
Аз точно тях имах предвид, като писах, че някои издателства са неконсистентни. Имам книги на Бард от поредицата „Кралете на трилъра“, които са дори от един и същи автор и са с различно разположение на текста – едни са надолу, а други са нагоре.
Eдно може би малко смешно предположение, което няма нищо общо с психологията – да не би Евросъюзът да няма норматив за начина на разположението на заглавието отстрани на книгата?
Не знам за официални стандарти – БДС или Евро – за изписването на заглавието. Предполагам, че се е утвърдило като обичай сред издателите. Иначе държавата на издаване има значение. При моите проучвания узнах (не е 100% сигурна информация), че в Европа, вкл. Русия, е по нашия начин. От другата страна са САЩ, Великобритания и Холандия. Това може и да е подсказка. 😉
Намирисва ми тука на някакво англо-саксонско влияние ? :> Може да има някакво, странна до нелепост причина, свързана с старите обичай на брадаите благородници и интелектуалци отпреди 300 години (Щатите се вписват, защото при тях има голямо влияние от Англия и монархията) :>
Всъщност най-вероятно разликата е свързана с нещо общо м/у Великобритание и Холандия, а САЩ е в групата, защото сред първите заселници голямата част англичани е имало и доста холандци. T.e. най-вероятно става дума за навик или обичай на някой от тези два народа (а защо точно при тях, не знам. Звучи нелепо, но може да е свързано с факта че и двете държави имат кралици – но тогава тази зависимост за която става дума е от последните 20тина години.. и тогава връзката със САЩ отпада xD )
Опитайте се да мислите от гледна точка на ползващите книгите. При какви условия е по-удобен за ползване единият и при какви – другият вариант. След това може да помислите какво при англосаксонците е характерно в по-обща дейност, за която ползват четенето.
Ама ти вече ни тормозиш 🙂
Направо ни изтормози!
За мен по-правилното е да се пише отдолу нагоре защото и по-лесно се чете. Това е свързано с факта, че повечето от нас пишат с дясна ръка. Ако трябва да завъртим тетрадката за да пишем вертикално ще я завъртим обратно на часовниковата стрелка, съответно текстът ще върви нагоре.
Обратният вариант е свързан с това, че книгите се редят от ляво надясно, това значи, че в 90% книгите са леко наклонени наляво, което от своя страна създава усещането, че книгата ще падне наляво, а като падне наляво надписът за да се чете трябва да е написан надолу по гръбчето 🙂
Не съм чел другите коментари, но сега ще го направя
Да след като изчетох коментарите стигам да заключението, че първият вариант е по-лесно четим при вертикални книги, поради причините, които изтъкнах (така се котират и чертежи), а вторият начин е по-универсален за вертикално и хоризонтално наредени книги. Не вярвам да е по-сложно 🙂
Първата ми асоциация с англосаксонци е корабоплаване – на кораба, тъй като има вълнения, книгите не трябва да падат… или да няма къде да паднат. Следователно просто библиотеките са на нивото на пода, и за да бъдат четими заглавията те са отдолу нагоре.
(ся като го казах, в тая си теза имам 10 пропуска, ама все пак да я кажа 😀 )
Мммм, нелоша идея. Но ако не трябва да падат, по-добре да са подредени по гръб, а не като на рафт. И тогава наистина е по-удобно да са по „англосаксонския“ начин.
На Марто са доста интересни разсъжденията. 🙂 Радвам се, че превключихте на вълна „ползване на книгите“.
Утре ще публикувам моята хипотеза.