Кино, реклама, медии

Свързан не значи вързан – но не значи и свободен

Можем ли да си вземем отпуска от консумацията?

Това лято една от най-рекламираните услуги е GO WEB на Глобул. Закачаш към лаптопа си една карта на Глобул и имаш интернет навсякъде, където има клетъчно покритие. Рекламите, които гледах, са две: едната е ТВ клип, в който един “обикновен” лаптоп с кабел стои на бюро пред прозорец (това е “вързаният”), а един друг лаптоп стои на беседка в двора пред прозореца (този е с картата GO WEB и е свързан, без да е вързан). Има някакви романтични отношения между лаптопите, а покрай това двама млади и перспективни потребители отпускат в беседката на компютъра, в приглушената светлина на вечерта. Другата реклама е билборд със следната визия: млада жена в бански скача от скала с гръб към фотоапарата. Скалата е надвиснала над китно закръглено пусто заливче накъде по нашия бряг. На скалата, близо до зрителя, стои компютър с втъкната GO WEB карта. “Свързан не значи вързан”. Можеш да имаш интернет лесно и навсякъде, докато се забавляваш на местата, в които искаш да си не-вързан.

Посланието на тази реклама е обезпокоително – още повече, че е лаконичен израз на много от посланията на рекламите днес. Има един малък и един голям проблем в начина на мислене, който компаниите внушават на консуматорите си.

Малкият проблем е в изместването на един важен акцент, за да се стимулира консумацията. Показваните сцени и преживявания са на забавление, почивка, романтика, уют – изобщо, отпускане. Жената на скалата най-вероятно е в отпуска. А какво е отпуската? Отпускане, освобождаване на съзнанието и тялото от обичайния ритъм на работа и живот, обичайните проблеми и натрапливи мисли. Смяна с интимност и романтика, с чувствени преживявания, с грижа за тялото, дори с пълна медитативна пустота. Точно както би трябвало да бъде в беседката или на скалата над залива в рекламите.

Тук обаче можем да кажем: свързан не значи вързан, но не значи и отпуснат. Когато човек иска да почива, да се отпуска, му пречи не връзката между компютъра и кабела. Това е проблем на компютъра, не на човека. На човека пречи връзката на човека с компютъра. Не виждам какво истинско забавление сред природата може да идва след сесия на взиране в напечения екран и упражняване в ежедневните интернет навици, практикувани на работа и вкъщи. Не виждам как към романтиката на припадащия зрак в беседката допринася тихото жужене на процесора на лаптопа. Глобул предлага услуга, която според рекламата си улеснява развалянето на редките и скъпи моменти, в които можеш да си наистина сам или наистина с другия. Може би, без да искат, в ТВ клипа авторите на рекламата са кодирали скрития смисъл – това е реклама, насочена към проблемите на лаптопите, защото услугата ползва тях, а не собствениците им. Жалко, че лаптопите не могат да пазаруват.

Но има и голям проблем. Тази реклама е едно от многото моделни разигравания на една пагубна заблуда – консуматорската илюзия, че можеш да имаш всичко накуп. Че можеш да ядеш пуканки и сладолед; че можеш да плюскаш без ограничения и да отслабваш; че можеш да имаш екстремно преживяване, напълно безопасно; че можеш да покориш планината и да се топнеш в джакузи; че можеш да си почиваш през отпуската и да свършиш някои неща по телефона. Консуматорското въображение, макар и ограничено поради модата и рекламата, които го произвеждат, е разпалвано в една обща посока – консуматорът е всемогъщ и всесилен – той може да има всичко, което пожелае, на ниска цена, веднага, с доставка до дома, и – отскоро – без щети за природата. Всъщност, тази пагубна илюзия консуматорите живеят и в качеството си на предприемачи и граждани – под формата на убеждението, че може да има хотел без да има канализация, печалба без старание, клиенти без претенции, магазин без чистене на тротоара, добро управление без участие, просперитет без постоянство и пр. и пр. И най-пагубната илюзия – че може да имаш щастие като правиш нещастни други хора.

Може би новата GO WEB услуга има конспиративен замисъл – да гарантира свързаността на потребителя с илюзорния свят, дори на местата, където досегът с реалността – с истинската необслужваща природа и истинските необслужващи хора, може да наистина да го направи поне за малко свободен.

Илюзорното всемогъществено консуматорско въображение след две години вероятно ще се материализира по нов начин в нова реклама – на снимката на билборда ще се вижда същата скала, но над залива ще е кацнал голям луксозен хотел. Надписът над снимката: “Природно не значи примитивно”. GO FUCK.

© 2008 PsyGlass | Поддръжка от jdbg.com. | Някои права запазени.